4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 589гр. София, 11.11.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 1629 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. К., срещу определение № 142 от 02.06.2016г. по т. д. № 3396/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от дружеството касационна жалба против решение № 202 от 26.06.2015г. по в. т.д. № 250/2015г. на Варненски апелативен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита за неправилен извода на решаващия състав, че в случая се касаело за отделни търговски продажби, които имали самостоятелен характер и заплащането на цената на всяка една от тях била предмет на отделен иск, като поддържа, че в исковата си молба изрично е посочил, че доставките по процесните 14 броя фактури почиват на „трайно установени търговски отношения“ и това е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поддържа, че трайните търговски отношения от своя страна почиват на наличието на определен от закона юридически факт, който в случая е търговският договор за периодична доставка на стоки, регламентиран в нормата на чл. 322 ТЗ, и който е неформален и подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Счита, че отделните доставки, изпълнени в рамките на така породеното търговско правоотношение, не съставляват отделни правоотношения, а осъществяване на престация, породена от едно общо правоотношение, като всяка една от...