№ 867

София, 25.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1942 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. против решение № 608 от 21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 574 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260023 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 955/2020 г. на Районен съд - Ботевград за отхвърляне на предявения от И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. против Т. П. М. ревандикационен иск по отношение на самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с административен адрес – [населено място], [улица], Вх. Г, ет. 2, ап. 8 с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като самостоятелният обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор***, със застроена площ от 39.97 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 2 по кадастрална схема, а по доказателствен нотариален акт избено помещение № 3 както и 1.504 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на стоеж върху мястото.

Т. П. М. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Д. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

По отношение искането във въззивната жалба на ищцата да бъдат приети писмени доказателства (решение № 4 от 26.01.2001 г. по гр. д. № 315/2000 г. и изпълнителен лист от 21.03.2001 г.), които първоинстанционният съд е отказал да приеме, Софийски окръжен съд е постановил определение № 700 от 18.09.2023 г., с което е отхвърли искането по съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателственото искане е преклудирано, тъй като нотариалното производство започва по молба и в него се представят писмени доказателства, в представения нотариален акт за собственост № 92/2001 г., въз основа на който ищците претендират да са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, е описано като приложение Решение № 4 от 26.01.2001г. по гр. д. № 315/2000 г. на БРС, нотариалният акт е прочетен на ищците, поради което те са узнали още към момента на закупването на имота, че такова съдебно решение съществува и са могли свободно да се снабдят с препис от решението и да го представят по делото, с оглед дадените от съда указания с доклада на делото, а именно, че следва да установят твърдяното от тях придобивно основание правоприемство от собственик на имота, макар неправилно квалифицирано от съда като наследствено. Въззивният съд е приел и че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да приеме поисканите писмени доказателства, тъй като пред него липсват фактически твърдения, че договора за покупко-продажба е бил развален, а твърдения за разваляне се навеждат едва с въззивната жалба

При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че между страните не е спорно, че собственик на процесния апартамент преди 27.03.1990 г. е била П. Г. Х., която е баба на ищците и майка на В. И. Ц. – прехвърлител на праводателя на ответницата. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Ботевградски районен съдия, на 27.03.1990 г. П. Г. Х. е прехвърлила на сина си В. И. Ц. процесният недвижим имот. Съдът е посочил, че сделката е действителна, породила е вещно-транслативен ефект и собствеността върху процесния апартамент е преминала у В. И. Ц..

На 26.04.2001 г. П. Г. Х. повторно се е разпоредила с процесния недвижим имот, като го е продала на внучките си И. Ч. и Л. Ч. с нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. на нотариус Т. Ф.. Софийски окръжен съд е посочил, че когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението на сключения договор за покупко-продажба, а именно купувачът да придобие правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива правото на собственост, тъй като макар договорът за покупко-продажба да е действителен, той не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател. П. Г. Х. не е могла да прехвърли повече права отколкото притежава, поради което и сделката, обективирана в нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г., въз основа на която ищеците се легитимират като собственици, не е породила своя вещно-транслативен ефект. Ищците не са станали собственици, тъй като са придобил имота от несобственик, каквато е била П. Г. Х. към 26.04.2001 г. – момента на извършване на продажбата

По тези съображения е потвърдено атакуваното първоинстанционно решение, с което е приета неоснователност на предявения ревандикационен иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, доуточнени от касационния съд:

1) за съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и настъпването на преклузията за ангажиране на относими към спора доказателства;

2) против кого може да се възрази за изтекла придобивна давност и от кога може да се счита, че тече придобивна давност в полза на владелеца.

По материалноправния втори въпрос въззивният съд не се е произнесъл, доколкото е обсъждал само коя от страните се легитимира като собственик на твърдяното от нея договорно основание – ищците като правоприемници на П. Г. Х. по договора за покупко-продажба по нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. или ответницата като договорен правоприемник на В. И. Ц., на когото П. Г. Х. е прехвърлила същия имот с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Ботевградски районен съдия, на 27.03.1990 г.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен въпрос. Следва да се прецени дали изводите на въззивния съд относно настъпилата преклузия за приемане на поисканите във въззивната жалба доказателства съответстват на практиката на ВКС по посочените от касаторките т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г., ІV г. о. Преценката е обусловена от изводите на съда, че липсва процесуално нарушение в доклада на първоинстанционния съд, макар да е констатирал, че решение № 4 от 26.01.2001 г. по гр. д. № 315/2000 г.. е посочено сред документите, въз основа на които е изповядана сделката по нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. (наред с нотариален акт № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Ботевградски районен съдия, на 27.03.1990 г., което е видно от приложения към исковата молба документ, на който ищците основават правата си), като същевременно е приел, че твърдението за разваляне на договора за издръжка и гледане е направено едва с въззивната жалба и с оглед значението на служебното задължение на съда по изясняване на фактическите твърдения по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 608 от 21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 574 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд.

ДАВА възможност И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. в на едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. в размер на 36.74 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: