Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на “Младост-център” ООД – гр. В. срещу решение № 77/14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2522/2009 г. по описа на Варненския адмнистративен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-205/22.07.2009 г., издаден от инспектор в отдел “Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, дирекция “Местни данъци” при Община – Варна, потвърден с решение № МД-АУ-31.08.2009 г. на директора на дирекция “Местни данъци” към същата община за установени задължения в размер на 3 940, 02 лв. за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и лихви за просрочие 46, 32 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че данъкът върху недвижими имоти е следвало да се определи по отчетната стонйост на недвижимия имот, който е внесен като апорт в капитала на дружеството, а не по апортната му стойност, която е 3 940 000 лв.В касационната жалба се съдържат оплаквания, че и административни орган и съдът неправилно не са взели предвид коригиращата декларация по чл. 17 ЗМДТ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, както и в депозирана по делото молба с характер на писмена защита.

Ответникът по касационната жалба дирекзция “Местни данъци” при Община – Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като стойността на имота върху която е изчислен данъка е отговаряла на оценката на трите вещи лица по апорта съгласно чл. 72 ТЗ.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата на “Младост-център” ООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-205/22.07.2009 г за установени задължения в размер на 3 940, 02 лв. за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и лихви за просрочие 46, 32 лв., Варненският административен съд е приел, че данъкът върху недвижими имоти съгласно чл. 21 ЗМДТ се определя върху данъчната оценка на имота, като е посочно, че размерът на тази оценка е стойността на недвижимия имот, с която е образувано търговското дружество чрез апорт съгласно заключението на три вещи лица по чл. 72 ТЗ. Относно коригиращата декларация по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗМДТ съдът е приел, че тя се подава при промяна на декларираните обстоятелства, но такава промяна в отчетната стойност на имота съдът е счел, че не е постъпила и затова не се е съобразил с подадената от дружеството коригираща декларация.

Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу административния акт за сумата над 210 лв. до 3 940, 02 лв. и е правилно в частта, в която жалбата е отхвърлена за сумата от 210 лв. определен данък.

Няма спор по фактите между страните и съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. От нея е видно, че дружеството (ООД) е образувано чрез внасяне на апорт на недвижм имот. Съобразно правилата на ТЗ стойността на имота, внасян като апорт е била определена по чл. 72 ТЗ от три вещи лица и тя е 3 940 000 лв. Съгласно чл. 72, ал. 3 ТЗ оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. Дружеството е било вписано в регистъра на Агенцията по вписванията с капитал чрез апорта в размер на 210 000 лв., а не с 3 940 000 лв. Именно с вписаната стойност на капитала, който се състои само от апортираното дружеството е вписана и отчетната стойност в счетоводството на дружеството. Изрично в разпоредбата на чл. 19 ЗМДТ определя, че данъкът върху недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1. В чл. 21 от същия закон се съдържа дефиниция на понятието данъчна оценка на предприятията и тя представлява

по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от закона. Определената от вещите лица по чл. 72 ТЗ оценка на недвижимия имот, внесен като апорт в дружеството не представлява нито данъчна оценка на имота, нито отчетната му стойност, а пазарната цена. Отчетната стойност съгласно разпоредбата на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ я определя като стойност при счетоводното завеждане на имота или обезценената/преоценената на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Законът не е регламентирал определяне на данъка върху недвижими имоти върху пазарната му стойност. Дадена е възможност от законодателя на административния орган, когато липсват счетоводни данни, данъчната оценка да се определи от служител на общинската администрация, но процесния случай не е такъв, тъй като в счетоводството на касатора са налице счетоводни данни за отчетната стойност на имота. Нещо повече по делото е представено и удостовереие за данъчната оценка на същия имот и от него е видно, че тя е 185 227, 60 лв., поради което като се има предвид чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, то данъкът е следвало да се изчисли върху по-високата сдтойност между данъчната оценка и отчетната стойност на имот, а именно върх 210 000. Съгласно чл. 22 ЗМДТ дължимият данък в процесния случай е в размер на 210 лв. и над тази сумата решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи и на съществени наршения на съдопрозиводствените правила. Тъй като делото не се нуждае от попълване с други доказателства, на основание чл. 222, ал. 1АПК решението в посочената част следва да бъде отменено и бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което обжалвания адмнистративен акт бъде отменен за сумата над 210 лв. до 3 940, 02 лв. В останалата част (за данъка в размер на 210 лв.) решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част – чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 77/14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2522/2009 г. по описа на Варненския адмнистративен съд в частта, в която жалбата на “Младост-център” ООД – гр. В. е отхвърлена срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-205/22.07.2009 г., издаден от инспектор в отдел “Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, дирекция “Местни данъци” при Община – Варна, потвърден с решение № МД-АУ-31.08.2009 г. на директора на дирекция “Местни данъци” към същата община за установени задължения на дружеството за сумата над 210 лв. до 3 940, 02 лв. за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и съответните лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-205/22.07.2009 г., издаден от инспектор в отдел “Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол”, дирекция “Местни данъци” при Община – Варна, потвърден с решение № МД-АУ-31.08.2009 г. на директора на дирекция “Местни данъци” към същата община за установени задължения на дружеството за сумата над 210 лв. до 3 940, 02 лв. за данък върху недвижими имоти за 2009 г. и съответните лихви. ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част (за сумата от 210 лв. данък за недвижими имоти за 2009 г.). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.