Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [Фирма 2], с ЕИК 200022511, с адрес гр. С., ул. "Д. Ц.", № 5, подадена чрез адв. Я. П. против решение № 272/18.01.2011 г. на Административен съд София - Град, І отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 5855 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № П 47 - 0155/04.06.2010 г. на началника на митница "Столична", потвърдено с решение № 636/19.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В полза на агенцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 910, 40 лева.

В касационната жалба са релевирани следните пороци на обжалваното решение - неправилност в хипотезата на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Според касатора измененията в Закона за акцизите и данъчните складове не променят режима по възстановяване на акциз в случай на износ на стока, за която е платен акциза. В процесния случай стоката е била обложена с акциз, който е заплатен. [Фирма 2] е представило всички документи, относими към придобиването и износа на автомобила. Недопустимо е разширителното тълкуване на ЗАДС.

Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът - директорът на Агенция "Митници", редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при спазване на чл. 26, ал. 1 ЗАДС.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна административният съд е установил следното: С акцизна декларация № 1453/18.07.2007 г. "Кар груп" ЕООД е декларирало вноса на акцизна стока, представляваща лек автомобил "М. Б.". С договор за покупко - продажба от 29.08.07 г. автомобилът е продаден на "Кей Еф Джи" ЕООД; с договор от 28.07.09 г. автомобилът е продаден на "Софтрейд 2003" ЕООД; с договор от 18.11.09 г. автомобилът е продаден на "Старт 26" ЕООД; с договор от 26.02.2010 г. автомобилът е продаден на [Фирма 2]; с договор от 08.03.2010 г. автомобилът е продаден на "Унистийл" ООД - Белград, Сърбия. С митническа декларация № 10ВG00580700007581/15.03.2010 г. жалбоподателят е изнесъл автомобилът в Сърбия, с получател "Унистийл" ООД - Белград. Износът е установен чрез приетият сертификат за движение и международна товарителница.

[Фирма 2] е направило искания за възстановяване на акциз в размер на 23 020 лв. с вх. № П47 - 0155/29.03.2010 г. и с № П47 - 0155/25.05.2010 г., на основание чл. 26 ЗАДС по акцизната декларация от 18.07.2007 година. Митническите органи са извършили проверка, обективирана в протокол от 04.06.2010 година. Предложението е за отказ за възстановяване на акциз.

Първоинстанционният съд е анализирал нормите на чл. 26, ал. 1 ЗАДС, чл. 23, ал. 2, т. 1, чл. 24, ал. 2 ППЗАДС. Приел е за доказано, че през 2007 г. акцизът в размер на 23 020 лв. е бил заплатен, както и че автомобилът е реално изнесен за Р. С.. Направен е обаче изводът, че към момента на подаване на искането за възстановяване на акциз автомобилът не представлява акцизна стока. Първоинстанционният съд е обосновал тезата си с позоваване на чл. 142, ал. 1 АПК, регламентиращ че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това решението на началника на митница "Столична" е законосъобразно.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Фактите са безспорно установени и по тях страните не спорят. Спорът се отнася до приложимите правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗАДС (в сила от 01.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) в случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява. Текстът на чл. 4, т. 1 ЗАДС (в сила от 01.07. 2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 година) определя, че по смисъла на този закон "Акцизни стоки" са стоките, посочени в чл. 2.

Законът за акцизите и данъчните складове в редакциите на чл. 2, т. 5, включително с ДВ, бр. 109/07 г., предвижда, че на облагане с акциз подлежат и автомобилите. Това означава, че към момента на вноса процесният автомобил е бил акцизна стока в горепосочения смисъл. Точка 5 на чл. 2 ЗАДС обаче е отменена с ДВ., бр. 44/09 г., в сила от 01.01.2010 година. Поради това към момента на износа - 15.03.2010 година, лекият автомобил не е вече акцизна стока, респективно изводът на първоинстанционният съд за неприложимост на чл. 26, ал. 1 ЗАДС във връзка с направените през 2010 г. искания за възстановяване на акциз е обоснован и при правилно приложение на материалния закон. Законодателят не е придал обратно действие на отмяната на чл. 2, т. 5 ЗАДС, (така е прието и в решение № 7230/25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 115/11 г., І отделение).

При изложените съображения касационната инстанция счита, че първоинстанционното решение не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА,

като правилно решение № 272/18.01.2011 г. на Административен съд София - Град, І отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 5855 по описа за 2010 г. на този съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. К./п/ М. Р. М.М.