Производството по делото е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Ж.А чрез адв.В.С от АК-Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 12224 от 11.10.2018 год. постановено по адм. № 8853/2018 год. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. От молбата за отмяна може да се направи извод, че възраженията на молителя са насочени към чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането са представени определение № 122/23.02.1952 год. на Пазарджишки околийски съдия, акт № 38/1944 год. за раждане на А.Д, удостоверение за съпруга и родствени връзки на Ж.А с изх.№ 33/01.03.2019 год., удостоверение за съпруга и родствени връзки на В.Т с изх.№ 33/01.03.2019 год., удостоверение за съпруг и родствени връзки на М.А с изх.№ 32/01.03.2019 год., удостоверение за съпруга и родствени връзки на А. Т. с изх.№ 31/01.03.2019 год. и удостоверение за раждане на А.Д.

О. М на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, счита искането за недопустимо като просрочено. Моли производството да се прекрати.

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе от молбата за отмяна може да се направи извод, че правното основание, въз основа на което същата е депозирана е по чл. 239, т. 1 от АПК. Тази разпоредба предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на...