Производството е по §2 ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б.”а” от ГПК отм.,

Образувано е по касационна жалба на С. С. П., Ф. С. П. и К. С. П. всички от гр. Д., Смолянско срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 18.ІІ.2008 г. постановено по в. гр. д. № 176/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК отм. и съобразно поддържаните доводи и релевираното касационно основание за отмяна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК отм. и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Д. л. гр. Д. е предявило иск срещу С. Х. П. от гр. Д. с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на възстановени му гори 44 дка в землището на гр. Д. в местн. Хараманчетата, Ч., К., Н. и К. с решение на П. комисия гр. Д. от 10.V.2001 г. С решението на Девинския районен съд от 14.ІІ.2007 г. постановено по гр. д. № 216/2005 г. искът е отхвърлен.

По въззивна жалба на Д. л. гр. Д. окръжен съд с решението си от 18.ІІ.2008 г. по гр. д. № 176/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е уважил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като наследниците на С. П., починал по време на производството по делото, са осъдени да предадат владението на процесните гори на Д. лесничейство. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.

От фактическа страна е установено по делото, че ответникът С. Х. П. от гр. Д. е поискал възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд със заявление № 295 от 27. Х.1999 г. от ПК гр. Д. по отношение на земи в горския фонд с обща площ 287 дка. С решение № До-9/30.VІІІ.2000 г. р. 1 т. 43 на О. комисия по чл. 14 ал. 3 от Закон за възстановяване собствеността върху г. и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) му е признато правото на възстановяване върху земи от горския фонд с обща площ 45 дка в местн. Джинов чучур, Н., Л., , Д. чучур, К. път, Ч., К., с обща площ 45 дка под № 43 с № на заявлението 295, стр. 5 от протокола и му е отказано признаване правото на възстановяване собствеността за 242 дка – стр. 10 от протокола под № 5 и № на заявление № 2*ъз основа на решението на О. комисия П. комисия гр. Д. с решение от 10.V.2001 г. под № 295 е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на С. Х. П. в нови реални граници по чл. 14 ал. 5 от ЗВСГЗГФ върху процесните имоти в местн. Харманчетата, Ч., К., Н. и К., представляващи иглолистни гори. С нот. акт № 165 том І рег. № 342 дело № 236/2002 г. на съдията по вписванията в Девинския районен съд С. П. е дарил на сина си С. С. П. тези имоти.

Според ищеца по делото Д. лесничество гр. Д. ответникът, респ. неговите наследници и частен правоприемник, не са собственици на процесните гори, тъй те никога не са били частна собственост преди национализирането на горите. В подкрепа на това становище са и всички събрани по делото писмени доказателства – историческа справка за трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д., Д. околия за времето 1928- 1944 г., отчет на същата кооперация за 1936, 1943 г.,1937 г., особено мнение на члена на О. комисия за област –Смолян инж. С, особено мнение от ръководството на Д. л. – Доспат, изх. № 462 от 19.VІІ.2000 г. В отчетите на кооперацията навсякъде се сочи, че площите са държавна собственост, докато липсва отбелязване да съществуват общински, училищни, църковни или монастирски, както и частни гори. В историческата справка е отразена причина за създаването на трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д. ч. експлоатиране на държавните гори да се създаде поминък на населението. Поради това и първоначалния ответник по делото С. П. не е разполагал с права по чл. 2 ал. 1 от ЗВСГЗГФ, тъй като липсва хипотезата г. и земите от горския фонд да са били отнети от български физически и юридически лица или техни наследници и правоприемници – чл. 3 ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Поради това и законосъобразно по реда на косвения съдебен контрол въззивният съд е приел, че решението на О. комисия по чл. 14 ал. 3 от ЗВСГЗГФ и последвалото решение на П. комисия Д. за възстановяване собствеността върху процесните гори на С. П. са постановени в нарушение на материалния закон – при липса на основание за реституиране на право на собственост върху г., предмет на тези решения.

При така установените факти, законосъобразно е бил уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Д. л. гр. Д., на което е предоставено стопанисването на държавните гори в посочените местности. Салих Х. П. е бил въведен във владение на същите с приложения по делото въводен протокол № 6 от 29.V.2001 г. на П. комисия гр. Д.. П. това правилно неговите наследници и частен правоприемник са осъдени да предадат владението на процесните гори на техния собственик ч. Държавното л. Доспат, на когото е предоставено стопанисването им. Правилно въззивният съд е обосновал становището си, че в случая не е приложимо решението на Европейския съд по правата на човека от 12.І.2006 г. по делото К. и други срещу България, тъй като признатите права на ответниците по делото не са по съдебен ред, както е в посоченото дело на ЕСПЧ, а от административни органи по реституцията по ЗВСГЗГФ. В тази връзка доводите в касационната жалба на наследниците на П., че по настоящото дело са приложени решения на Смолянския окръжен съд и Върховния административен съд във връзка с административна процедура, са погрешни, тъй като при наличие на положителни решения от областната комисия по чл. 14 ал. 3 и П. комисия П. не е обжалвал същите и липсва произнасяне на посочените инстанции в производство по чл. 13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ.

Касационната жалба на С., Ф. и К. П. е неоснователна, тъй като при разглеждане на спора и постановяване на решението Смолянският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал. 1 б.”в” ГПК отм., Обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК отм., като на ответника по касационната жалба Д. л. гр. Д. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв, поискани с приложеното възражение срещу касационната жалба и документирани с договора за правна помощ и съдействие от 19.ІV.2008 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 18.ІІ.2008 г. постановено от Смолянския окръжен съд по в. гр. д. № 176/2007 г.

ОСЪЖДА С. С. П., Ф. С. П. и К. С. Д. ) гр. Д. ул. И. № 6 да заплатят на Д. л. гр. Д. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: