Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” О., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение № 14749/08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11218/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което е оставено в сила определение от 16.10.2009г. по гр. д. № 47113/2009г. на Софийски районен съд, І ГО, 35 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 53845/16.10.2009г., подадена от „Т” О., гр. С. с правно основание чл. 390, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – по отношение на формата при сключване на договор за доставка между две търговски дружества. Моли определението да бъде отменено и исканото обезпечение на бъдещия иск да бъде допуснато.

Ответникът „И” О., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.

ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Т” О., гр. С. за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:

Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК отм., приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 390, ал. 1 ГПК.

Поради недопустимостта на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Т” О., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение № 14749/08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11218/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: