Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила то 01.01.2019 г.).

Образувано е по молба вх. № 5536 от 28.03.2019 г., подадена от З.В, чрез пълномощника му адв. П.И, за отмяна на влязло в сила Решение № 13962 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7944/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречието му с друго, постановено между същите страни, а именно Решение № 16303 от 28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8894/2018 г. от същия съд.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, представя писмено становище за неоснователност на искането за отмяна поради това, че не е налице пълно субективно и обективно тъждество между страните и предмета на посочените дела. Оспорването е за два различни ревизионни акта, с различен времеви обхват на ревизионното производство, изготвени по различен процесуален ред, поради което не е налице законовото тъждество.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила то 01.01.2019 г.), от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно при следните съображения:

Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, следва да са налице две противоречащи си съдебни решения. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо.

В конкретният случай тези предпоставки не са налице.

Предмет на разглеждане по адм. дело № 7944/2018 г. по описа на тричленен състав на ВАС, VІІІ отд. е Решение № 1003 от 11.05.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1578 по описа за 2017 г. на същия съд, с което, по жалба на З.В от [населено място], е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002716003805-091-001 от 09.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 119 от 09.05.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Варна, в частта, с която на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 11 537. 76 лв. и лихви – 4 449. 77 лева.

С решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство (№ 13962 от 14.11.2018 г.), тричленният състав на ВАС е отменил обжалвания съдебен акт и е отхвърлил жалбата на г-н Василев против Ревизионен акт № Р-03002716003805-091-001 от 09.02.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 119 от 09.05.2017, на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна в оспорваната част. Спорът по това дело е съсредоточен върху въпроса дали получените от г-н Василев доходи в Азербайджан са „необлагаеми“ по смисъла на чл. 13, т. 22 ЗДДФЛ, в приложимата редакция на текста за този период, и дали са приложими разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Р. Б и Р. А.

Предмет на разглеждане по адм. дело № 8894/2018 г. по описа на осмо отделение на ВАС е Решение № 1243 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 957/2018 г. от Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000317002973-091-001 от 05.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 535 от 27.03.2018, на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на З.В са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 325. 12 лв. и лихви за забава в размер на 2 313. 02 лв. Спорен между страните по това дело е бил въпросът за момента на придобиване на доходите, получени от г-н Василев през 2103 г. и наличието на нарушение по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ.

Следователно, молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователна поради отсъствие на елементите от състава на посочената правна норма, които следва да са налице в условията на комулативност. Спорът между страните по посочените две дела не е идентичен, независимо, че се развива между едни и същи страни. Липсва обективно сходство между предмета на делата - оспорваните административни актове, правното основание, на което са издадени, времевия период, за който се отнасят. Отмяната на основание чл. 239, т. 4 АПК е допустима само когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат, т. е. касае се за пълна идентичност, която в случая отсъства.

Предвид изложеното искането е неоснователно и като такова ще следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК Върховният административен съд, ІХ-ти петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на З.В за отмяна на влязло в сила Решение № 13962 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7944/2018 г. от тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА З.В, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП със седалище гр. В., ул. „О. П полк“ № 128 разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.