Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, чрез адв.. Х срещу Решение № 12/05.02.2019 година, постановено по адм. д. № 280/2018 год. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е прогласен за нищожен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 202445570-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, с който на „Е. Б. П“ ООД е установено задължение за заплащане на данък върху недвижими имоти /ДНИ/ за 2017 г. в размер на 2670, 12 лв. главница и 172, 45 лв. лихва към 20.04.2018г. и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 8544, 37 лв. главница и 551, 82 лв. лихва към 20.04.2018 г. за недвижим имот, представляващ земя и сгради, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 6105001994/13.12.2016 г., находящ се в землището на с. Р., местност Копчов лък, с идентификатор на поземления имот № 62579.164.2.

От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно касационният жалбоподател е изложил оплакванията си и фактите по делото, като е приложил писмени доказателства. По валидността на оспорения акт с касационната жалба е представена Заповед № 316/06.06.2012 год. на кмета на О. Т, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, Г.Д – главен специалист „Местни данъци и такси“ в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т е упълномощена да упражнява правата и задълженията на орган по приходите. Претендира уважаване на касационната жалба и представя списък на разноски в размер на 570 лв.

Ответникът по касационната жалба „Е. Б. П“ ООД, представлявано от управителя Т.Г, чрез адв.. Ч, я оспорва, като твърди, че решението е правилно и претендира неговото оставяне в сила. Представя писмен отговор и моли за присъждане на разноски в размер на 1068 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в сроковете предвидени в чл. 211, ал. 1 и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С атакуваното пред настоящата инстанция решение, Административен съд – Ловеч е прогласил за нищожен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ № 202445570-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, с който на „Е. Б. П“ ООД е установено задължение за заплащане на данък върху недвижими имоти /ДНИ/ за 2017 г. в размер на 2670, 12 лв. главница и 172, 45 лв. лихва към 20.04.2018 г., и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 8544, 37 лв. главница и 551, 82 лв. лихва към 20.04.2018 г. за недвижим имот, представляващ земя и сгради, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ №6105001994/13.12.2016 г., находящ се в землището на с. Р., местност Копчов лък, с идентификатор на поземления имот № 62579.164.2.

Съдът е приел, че процесният АУЗ се явява незаконосъобразен в частта, в която е определено задължение за ТБО, по подробно изложени за това мотиви, и изцяло нищожен, поради липса на материална компетентност на лицето, издало оспорения акт, по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 и чл 9б от ЗМДТ. Въпреки дадените указания от страна на съда, по делото не е представена заповед на кмета на О. Т, от която да е видно, че инспектор Г.Д има правата и задълженията на орган по приходите и е компетентен служител от общинската администрация, който има право да установява задължения за местни данъци и такси. Решението е неправилно.

Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е приел, че не е налице заповед, с която е възложено на лицето, издало акта, да изпълнява функциите на орган по приходите, без да даде изрично указание за представяне на доказателства в тази насока, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът с определение от 20.08.2018 г. и протоколно определение от 25.10.2018 г. (л. 24 и л. 342 от делото) е дал общи указания за доказателствената тежест и за изпращане на цялата административна преписка, като не е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за обстоятелство, което е от значение за делото. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи.

Предвид изложеното и тъй като съдът не е извършил проверка на законосъобразността на административния акт, съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По гореизложените мотиви при новото разглеждане съдът следва да даде възможност на страните да представят относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства.

С оглед изхода от спора, разноски за страните не се дължат.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12/05.02.2019 година, постановено по адм. д. № 280/2018 год. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е прогласен за нищожен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 202445570-1/20.04.2018 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Т, с който на „Е. Б. П“ ООД е установено задължение за заплащане на данък върху недвижими имоти за 2017 г. в размер на 2670, 12 лв. главница и 172, 45 лв. лихва към 20.04.2018 г., и такса за битови отпадъци в размер на 8544, 37 лв. главница и 551, 82 лв. лихва към 20.04.2018 г. за недвижим имот, представляващ земя и сгради, деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ №6105001994/13.12.2016 г., находящ се в землището на с. Р., местност Копчов лък, с идентификатор на поземления имот №62579.164.2 и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.