О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 807

София, 20.02.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3385 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от Т. Д. Б., чрез адвокат М. И., срещу решение №264/17.06.2024г. постановено от Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. №336/2024г. в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата И. Т. Т. с децата А. И. Т. и Д. И. Т..

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна И. Т. Т., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. О. съд – Плевен потвърдил решението на първостепенния съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата И. Т. Т. с децата А. И. Т. и Д. И. Т., както следва: - бащата може да взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, с преспиване на децата при бащата, като ги взема от дома на майката в посочения час в петък и ги връща там в посочения час в неделя (за целите на регламентирания режим на лични контакти, първа седмица да се счита тази, в която първо число на месеца се пада в ден до петък, включително); - бащата може да взема децата при себе си за тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; - през нечетните години бащата може да взема децата по време на следните официални празници: Великден – от петък до понеделник, които съответната година са определени за празнуването му и Нова година – от 28 декември до 2 януари, с преспиване на децата при бащата; - през четните години бащата може да взема децата за Коледните празници (Бъдни вечер и Р. Х. – от 10.00 часа на 24 декември до 16.00 часа на 26 декември, с преспиване на децата при бащата.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им са родени децата А. И. Т., [дата на раждане] и Д. И. Т., [дата на раждане] С влязлото в сила решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на майката – Т. Д. Б. и е определил местоживеенето им при нея.

При определяне режима на личен контакт между децата А. и Д. и техния баща И. Т., въззивният съд отчел възрастта им, която позволявала да пътуват с него от местоживеенето им в [населено място], обл. Плевен до местоживеенето на бащата в [населено място], район Красно село. Посочил, че в жилището на бащата са налице битови условия за пребиваване на децата (текущият ремонт бил пред приключване), като на децата следвало да се осигури възможност за свободен контакт с техния баща в обстановка различна от обичайното им местоживеене. Намерил за неоснователни възраженията на майката, че бащата няма да се справи с потребностите на децата. При обосноваване на този извод съдът отчел установената по делото добра връзка и пълноценно общуване между децата и техния баща тях, които били основата за взаимно нагаждане на интересите им. Допълнително изложил, че е в интерес на децата да общуват нормално с родителите си, между които също да има нормални отношения.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси: 1/ Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителските права? Твърди противоречие с практиката на ВКС в решение №147/04.06.2014г. по гр. д.№1557/2014г. ІІІ г. о.; решение №36/20.03.2015г. по гр. д.№4749/2014г. ІІІ г. о.; решение №217/27.05.2015г. по гр. д.№6851/2014г. ІV г. о.; и 2/ При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59, ал.4 от СК и по пар.1, т.5 от ДР на ЗЗД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид възможността на бащата да изпълнява така определения режим на личните контакти с децата с оглед неполагането на пълноценни и ежедневни грижи и липсата на опит у него в тази насока. Навежда довод за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №110/22.05.2018г. по гр. д.№327/2018г. ІV г. о.; решение №26/02.03.2010г. по гр. д.№598/2009г. ІV г. о.; решение №808/23.10.2009г. по гр. д.№2138/2008г. ІV г. о.; решение №333/01.11.2013г. по гр. д.№2181/2013г. ІV г. о.; решение №243/08.07.2014г. по гр. д.№7289/2013г. ІV г. о. Изложените във връзка с поставените въпроси твърдения на касатора са, че въззивният съд е обсъдил само конфликтните отношения между страните по делото, необходимостта от контакти на децата с бащата, привързаността им към двамата родители. Не е обсъдил и не е взел предвид неполагането на пълноценни и ежедневни грижи от бащата и липсата на опит у него в тази насока, както и събраните доказателства, относно конкретните установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за интересите на децата. Не е изследвал как би се отразила на психическото и емоционалното състояние на децата дългата раздяла с майката, при условие, че те досега винаги и навсякъде са били с нея, както и че бащата не е искал такъв разширен режим.

Наведен е довод, че изясняването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което следва да бъде обосновано върху два принципа: законност и справедливост.

Поставените от касатора въпроси са свързани с комплекса обстоятелства, които подлежат на преценка при определяне режима на личен контакт на децата с не упражняващия родителските права родител и за задължението на въззивния съд да прецени най-добрия интерес на децата. Разрешение на същите е дадено в многобройната и трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС. Според същата, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност, да се съобразяват с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителите; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението. Посочено е още, че преценката на конкретните обстоятелства винаги се извършва при зачитане на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, съобразяване на техните становища, както и на становищата на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“.

Тези въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело, но по отношение на тях не са налице сочените допълнителни предпоставки за допускане на обжалването, тъй като въззивният съд се е съобразил с посочените разрешения. При определяне режима на личен контакт съдът, макар със схематични и кратки мотиви, е изследвал и обсъдил конкретно установените и значими обстоятелства: родителският капацитет и условията на живот при двамата родители; отношенията на децата към всеки един от родителите (съвместното им съжителство от раждането им през 2015 г. и 2016г. до раздялата на родителите през 2021г.; изградената емоционална връзка и привързаност с всеки от родителите; липсата на родителско отчуждение; съхранената връзка между децата и бащата, който познава техните навици; нуждата от пълноценно общуване и присъствие на бащата в живота на децата, която нараства с увеличаване на възрастта им; възможността на децата да пътуват, с оглед тяхната възраст необходимостта да общуват с баща си в среда различна от обичайното им местоживеене и положителното въздействие, което промяната на пребиваване и преспиване на децата би имала върху тях). Поставените въпроси в частта относно липсата на доказателства за начина, по който дългата раздяла на децата с тяхната майка би се отразила на емоционалното им състояние са неотносими към произнасянето на въззивния съд и са необуславящи правните му изводи. Определеният режим е в рамките на обичайния такъв, обхващащ ежемесечните срещи, лятната ваканция и официалните празнични дни (Великден, Коледа и Нова година), при съобразяване на конкретните обстоятелства и възрастта на децата. По делото не е установена невъзможност на бащата да полага грижи за децата си. Напротив, самата ищца и касатор е споделила пред представител на ДСП – Д. М. (при изготвяне на социалния доклад), че ежемесечно бащата И. изпращал по 500 лв. за задоволяване нуждите на двете деца и покривал всички разходи за домакинството; ежедневно се интересувал за нуждите на децата и техните ежедневни преживявания и дейности. Посочила е още, че когато децата са заболели, през месец януари 2024г., той веднага се отзовал и заедно извършили преглед на детето А. в [населено място], а бащата закупил необходимите му лекарства. Т. Б. отбелязала още, че заради децата двамата с И. Т. поддържали контакти и посрещнали заедно новогодишния празник през 2023г. в [населено място].

Въззивният съд, макар и необстоятелствено, е съобразил нестабилните отношения между страните, което обстоятелство обусловило извода му, че пълноценните срещи между децата и техния баща са възможни и необходими за запазване на комуникацията помежду им в неговото жилище, с оглед наличието на подходящи условия за това. Определеният режим на личен контакт е съобразен с нуждата децата да не бъдат въвличани в конфликта на техните родители и да бъде съхранено пълноценното им общуване с двамата. За здравословното израстване на децата, е необходимо родителите да постигнат баланс помежду си по отношение общуването, като им осигурят възможност да осъществяват пълноценен контакт с родителя, който не упражнява родителските права.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че при определяне режима на личен контакт между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът следи служебно за интересите на децата и не е обвързан от направените от страните искания. Определеният режим на личен контакт на децата А. и Д. с техния баща И. Т. е съобразен с техните потребности. При невъзможност същият да бъде изпълняван, родителят препятстван да упражни правата си по съдебното решение, може да поиска съдействие от съответната Дирекция „Социално подпомагане“.

С оглед на изложеното, по отношение на поставените въпроси не е налице сочената от касатора предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Не е налице основание за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид наличието на съдебна практика по поставените въпроси, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №264/17.06.2024г. постановено от Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. №336/2024г. в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата И. Т. Т. с децата А. И. Т. и Д. И. Т..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: