Образувано е по касационна жалба на „Континвест“ ООД, гр. С. чрез неговия пълномощник срещу решение № 195/30.10.2018 г. по адм. д. № 203/2018 г. на Административен съд Ямбол. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-началникът на ДНСК-София чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на „Континвест“ ООД, гр. С., срещу заповед № РД-09-3/21.06.2018 година на началника на ДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е забранено ползването на строеж: „Инсталация за производство на ферихлорид и резервоарен парк за ферихлорид разтвори“, находящ се в УПИ XVІ, кв. 333 по плана на гр. Я. като невъведен в експплоатация. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ-началникът на ДНСК, въз основа на съставен констативен акт, в писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, и в съответствие с материалноправните основания и с целта на закона. Процесният строеж не е придобит от жалбоподателя във вида, в който е съществувал през 1988г., тъй като са извършени строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т. 40 от ДР на ЗУТ, инсталацията е новоизградена и са използвани частично елементи от оборудване и строителство, съществувало при въвеждането в експлоатация на пусков комплекс “Малотонажни химическипроизводства –Неорг. соли“. Дали строежът е законен или не, е обстоятелство, което е неотносимо към настоящия спор, но и по аргумент на по-силното основание, щом е допустимо да бъде забранено ползването на законен строеж, няма пречка да се забрани и ползването на незаконен такъв. С издаването на заповедта се постига и целта на закона - недопускане ползване на строеж в отклонение на нормативно предвидени изисквания.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят и от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за нов строеж, различен от приетия през 1988г., тъй е касае се за новоизградена инсталация. Безспорно е установено също, че се касае за строеж, който не е въведен в експлоатация. В този аспект съдът правилно е преценил кои са релевантните факти, при проявлението на които настъпва последицата забрана за ползване, а именно:Строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително. Процесният строеж е първа категория; Строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и строежът да не е въведен в експлоатация въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за строежите от първа до трета категория. Тези предпоставки в случая са налице. Хипотезисът на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 5 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия се ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че са осъществени предвидените предпоставки в хипотезиса на посочената като правно основание норма в обжалваната заповед, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. В разглеждания смисъл следва да се подчертае, че наведените в касационната жалба възражения са били изложени и в жалбата пред административния съд. Настоящата инстанция споделя извода, че нормата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ е приложима спрямо всички строежи, без значение законни или незаконни са те.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195/30.10.2018 г. по адм. д. № 203/2018 г. на Административен съд Ямбол. Решението е окончателно.