Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на кмета на община Ш., като представител на община Ш., приподписано от пълномощник - адв.. И, за отмяна на влязлото в сила определение №46 от 03.01.2019г. по адм. дело №14557/2018г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение №315 от 03.09.2018г. по адм. дело №570/2018г. на Административен съд - В. Т, на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради наличието на ново писмено доказателство - писмо изх.№Ж-92/30.07.2018г. от А.Т, пълномощник на ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда".

Ответникът: ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2010г", чрез процесуалния му представител - гл. експерт Димитров, оспорва искането като неоснователно. Претендира разноски, съгласно списък на разноските.

Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК и от надлежна страна, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С определението чиято отмяна се иска е оставено в сила определение №315 от 03.09.2018г. по адм. дело №570/2018г. на Административен съд - В. Т, с което е оставена без разглеждане жалбата на община Ш., против Решение от 05.07.2018г. на Ръководител на УО на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020г." и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК - просрочие на жалбата. В този смисъл предмет на искането за отмяна са влезли в сила съдебни актове - определения, попадащи в обхвата на чл. 237, ал. 1 АПК, тъй като с тях се прегражда развитието на делото.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязло в сила определение, в случая, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва: да са съществували към момента на решаване на делото; да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства, да не е могла да ги представи по обективни причини; и те да са от съществено значение за правилното му решаване;

В конкретният случай искателят - община Ш. се позовава на ново писмено доказателство - писмо изх.№Ж-92/30.07.2018г. на А.Т, пълномощник на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020г./, поддържайки, че същото отговаря на посочените по-горе условия, даващо основание за отмяна на прекратителното определение на ВАС. В искането се признава, че това писмо всъщност представлява становище на ответника по адм. д.№570/2018г. на АС-В. Т, което не е станало известно на общината, но ако беше, би й послужило да изложи други аргументи при подаване на частната жалба до ВАС. Това писмо не е приложено към искането като писмено доказателство, а е представено друго - писмо изх.№11-00-157/22.08.2018г. на А.Т до АС-В. Т.

Настоящият състав счита, че и двете писма не са нови и не отговарят на изискванията на чл. 239, т. 1 АПК.

На първо място писмо изх.№Ж-92/30.07.2018г. на ответника до АС-В. Т, не е писмено доказателство по смисъла на чл. 179 ГПК, вр. чл. 144 АПК, което може да бъде ценено като такова по адм. д.№570/2018г. на АС-В. Т, а и по настоящето, тъй като представлява становище на ответника по подадената от искателя жалба - предмет на това дело. Становището на страна по висящо дело е вид процесуално действие, което не представлява писмено доказателство или друг вид доказателствено средство. С него се изразява становище по жалбата и се правят доказателствени искания. То е изпратено на съда, ведно с жалбата, и е било на разположение на страните през цялото време на висящност на процеса пред АС-В.То, а също и пред касационната инстанция-ВАС, на л. 2, 3 и 4 от дело №570/2018г. на АС-В.То. Същият характер на писмено становище има и второто писмо на ответника от 22.08.2018г. - на стр. 209 от същото дело.

Следователно се предполага, че и двете писма са били известни на искателя при полагане на дължимата грижа по водене на делото от негова страна за попълването му с доказателства, в противовес на изразените становища от ответника и представени към тях доказателства. Липсват обективни причини искателят да не е могъл да се запознае с тях. Ето защо писмата, на които се позовава искателят, съответно приложено към молбата му за отмяна, не обуславят наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Писмата - становища не са нови, защото са приложени към първоинстанционното дело и са взети предвид от съда при постановяване на двете определения. Такива са и:разпечатка от ИСУН от 05.07.2018г. и известие за доставяне на оспореното решение. Тези писмени доказателства също не са нови, защото се намират в кориците на делото и са обсъдени от съда при постановяване на определението.

От изложеното следва, че поради отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 239, т. 1 АПК, искането на община Ш. за отмяна на прекратителното определение на ВАС, се явява неоснователно и като такова следдва да бъде отхвърлено.

На ответника, съобразно направеното искане, се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 200 лева, платими от искателя.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на община Ш., представлявана от кмета на общината - Л.Х, за отмяна на на влязлото в сила определение №46 от 03.01.2019г. постановено по адм. дело №14557/2018г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение №315 от 03.09.2018г. по адм. дело №570/2018г. на Административен съд - В. Т, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

ОСЪЖДА община Ш. да заплати на Министерство на околната среда и водите, Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда", сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.