Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д от [населено място] против решение №220/13.12.2017 г по адм. д. №277/2017 г. на Административен съд-Ямбол. Излага твърдения, че решението е неправилно и иска да бъде отменено.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Ямбол, редовно призована, не се представлява. В писмено становище, представено от юрисконсулт З.А, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В конкретния случай е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая ищцата не е доказала наличието на останалите две предпоставки за уважаване на иска, а именно: вреда от административния акт и причинна връзка между същия и настъпилия вредоносен резултат. Правилен е изводът на съда, че заплатената сума от 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, не може да се определи като вреда по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като същите съставляват съдебни разноски, които страната е имала възможност да претендира пред съда по висящ съдебен процес, по който са направени. След като същите не са били своевременно поискани, то правилно съдът е приел за недопустимо търсенето на обезщетение за направени разноски по приключил процес по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от Д.Д, чрез пълномощника й адв.. К, против ОДМВР-Ямбол, с която се...