Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от старши юрисконсулт К.Н в качеството й на процесуален представител на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), срещу решение № 615 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 361/2018 г. от Административен съд – Пазарджик. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-6500/1421 от 02.02.2018 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на К.П е отказано изплащане на субсидия по нейно заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове за кампания 2015 г. и на същата са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1937, 96 лв. В жалбата се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - К.П от [населено място], действаща чрез процесуалния си представител – адв. Ч.Ч, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда, да я отхвърли и потвърди обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, поради което предлага същият да бъде оставен в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Пазарджишкия административен съд е било образувано по жалба на К.П срещу уведомително писмо за извършена оторизация...