Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк.. С, против решение № 549/12.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3114/2018 г., с което е отменена негова заповед ФК № 123 - 0377922/27.09.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 350 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Лазур паркет 97“ ЕООД против оспорената заповед. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба – „Лазур паркет 97“ ЕООД, ЕИК 204870755 със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „България“ № 73 – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед ФК № 123 - 0377922/27.09.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Лазур паркет 97“ ЕООД ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за паркет и врати, находящ се...