Я.Ч от [населено място], общ. Девин, чрез адвокат Ж.Ч и адвокат Д.П обжалва решение № 7/08.01.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 260/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/3/0/01496/3/01/04/01 от 03.08.2020 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - Кърджали.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът оспорва фактическите установявания в решението.

Поддържа съображения за нищожност на оспорения административен акт, поради некомпетентност на органа, издател и счита, че съдът погрешно е тълкувал и приложил правната норма относно компетентността за издаване на акта. Твърди, че липсва влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, който е материалноправна предпоставка за упражняване на правомощията по събиране на недължимо платеното, респективно издаване на АУПДВ. Сочи, че липсва акт за прекратяване на договора от 29.03.2017 г., а АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 27, ал. 5, изр. 1 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Представя по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства във връзка с касационните доводи.

Ответникът - директор на Областна дирекция (ОД) на ДФ "Земеделие" - Кърджали не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/06/3/0/01496/3/01/04/01 от 03.08.2020 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - Кърджали, с който на Я.Ч от [населено място] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337 лева представляващо сумата на получените първо и второ плащане по договор № 21/06/3/0/01496 от 29.03.2017 г. за неизпълнение на задълженията, предвидени в чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 14, ал. 3 от договора и чл. 40, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г.

Фактическите основания за издаване на акта са следните:

- неизпълнение на задължението да не отчуждава посочения в бизнес плана дълготраен актив до изтичане на петгодишен срок от сключване на договора, тъй като при проверка на място след второ плащане е установено, че липсва закупената по бизнес плана и договора млекоохладителна вана тип 200 с вместимост 200 л, с фирмен номер 05024 и че същата е продадена на Н.А, както и че липсва новозакупената млекоохладителна вана с вместимост 300 л.

-.неизпълнение на задължението за съхраняване на документи за закупената млекоохладителна вана с вместимост от 200 л., което въпреки дадената възможност и срок не е отстранено.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган въз основа на заповед № 03-РД/2700 от 17.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия на директора на ОД на ДФ Земеделие - Кърджали, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП. Според съда при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК и е уведомил жалбоподателя за образуване на административното производство по издаване на АУПДВ. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е депозирал писмени възражения, които са обсъдени при издаването на акта. От доказателствата по делото, съдът е приел, че се установяват и двете посочени в АУПДВ нарушения. Съдът е приел, че Я.Ч действително е нарушил задължението си по чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора, съответно чл. 41, т. 4 от Наредба №10/10.06.2016 г., тъй като преди изтичане на 5 -те години от сключване на договора е отчуждил (продал) закупения от него дълготраен материален актив - "млекоохладителна вана" с вместимост 200 л, документите за която за представени със заявката за второ плащане от 14.08.2018 г. По отношение на новозакупената млекоохладителна вана с вместимост от 300 л, съдът е приел, че такава не е установена на място в обекта при проверката на 12.12.2019 г. и 13.12.2019 г., а представеният договор за наем на помещение за съхранение на мляко в животновъден обект на "Аяните" ЕООД е без достоверна дата и правилно не е зачетен от административния орган. Според съда дори и да е закупена нова млекоохладителна вана с вместимост от 300 л, изменение на договора е допустимо съгласно чл. 21, ал. 1 със съгласието на Фонда. В случая няма спор, че ползвателят не е уведомил ДФ Земеделие за намерението си да замени дълготрайния материален актив, нито е получил разрешение за това.

По отношение на второто нарушение, съдът е приел, че е жалбоподателят не е изпълнил и задължението си по чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 2 от договора да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана за срок от пет години и шест месеца от сключването на договора и не е представил на фонда документите, описани в мотивите на оспорения акт в дадения му срок.

Последиците от неизпълнение на посочените задължения са предвидени в чл. 43, ал. 3 и чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г., като и в двата случая ползвателят дължи възстановяване на получената по договора финансова помощ в пълев размер. С тези мотиви е обоснован краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е правилно постановено.

По силата на чл. 41, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да не отчуждава и да не преотстъпва ползването на посочените в бизнесплана дълготрайни материални и нематериални активи, както и да ги използва съобразно предназначението им, посочено в бизнесплана. Същото задължение е предвидено в и чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора, сключен от Я.Ч.

Нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. предвижда задължение за ползвателя на помощта да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнесплана и всички останали нормативно и договорно установени задължения, за срок пет години и шест месеца считано от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал. 1 Разплащателна агенция писмено уведомява ползвателя на помощта за констатираното неизпълнение, като указва едномесечен срок за неговото отстраняване. Последиците от неизпълнение на това задължение са предвидени в чл. 43, ал. 3 от Наредба № 10/10.06.2021 г.- ползвателят на помощта дължи връщане на цялата получена по договора финансова помощ заедно със законната лихва към нея считано от датата на неизпълнението, а в случай, че същата не може да бъде установена – от датата на неговото констатиране.

Когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ по силата на чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г., Разплащателната агенция има право да изиска от него връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора.

Възраженията за нищожност на оспорения индивидуален административен акт са неоснователни. По силата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП в приложимата по време редакция от ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., изпълнителният директор може да делегира правомощията си по издаване на АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. По делото е представена заповед № 03-РД/2700 от 17.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия на директора на Областната дирекция - Кърджали. С тази заповед административният орган, издал оспорения акт е овластен да издава АУПДВ по отношение на ползвателите по подмярка 6.3. подали заявления за подпомагане в областна дирекция Смолян, какъвто е и процесният случай.

Неоснователни са и доводите, че нарушението не е извършено. От представените по делото писмени доказателства е установено, че в рамките на петгодишния срок от сключване на договора, ползвателят в нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора и чл. 41, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. е отчуждил дълготрайния актив, за който е получил финансиране. Установено е, че не е съхранявал и документите за този актив съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата и след уведомяване от ДФ Земеделие - РА не ги е представил. При така установените факти, законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 44, т. 6 и чл. 43, ал. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за възстановяване на помощта в пълнен размер. Посочените разпоредби не предвиждат прекратяването на договора или издаването на акта за прекратяване на многогодишен ангажимент като условие за възстановяване получените по договора суми. Изпълнени са условията на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при които подлежащата на възстановяване помощ се установява с издаването на АУПДВ. В хода на съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за изпълнение на посочените в акта задължения. Не са налице и доказателства, че новозакупената млекоохладителна вана от 300 л се ползва от него. Представеният договор за наем от 01.09.2019 г. установява наемане на помещение за съхранение на мляко в животновъден обект с № 4822-0002 и предназначение на наетото помещение - за инсталиране на вана за съхранение на мляко с вместимост от 300 л., но предвид констатациите при проверката на място през декември 2019 г., че такава вана не е установена като налична, жалбоподателят е следвало да ангажира доказателства, че посочената вана с вместимост от 300 л е налична и се използва.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/08.01.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 260/2020 г. Решението е окончателно.