Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Деливъри“ ООД, чрез пълномощника му адв. И.Н, срещу Решение № 2143 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 896/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – Национална агенция за приходите в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявената от „Деливъри“ ООД искова молба срещу Национална агенция за приходите (НАП), в частта за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 336 лева за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи начислен ДДС по процесните фактури № 112/14.11.2016г. и № 98/06.06.2017г. за ползваните адвокатски услуги при обжалването на наказателно постановление (НП) № 216056-F168567/02.09.2016 г. (по АНД № 6928/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив и по КАНД № 1516/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба на 08.09.2017 г. до окончателното й изплащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 50 лева разноски по делото, представляващи разходи за юрисконсултска защита. Наред с това НАП е осъдена да...