О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

Гр.София, 11.03.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през двехиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3495 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение №.132/25.06.18 по г. д.№.104/18 на Окръжен съд Ловеч - с което, след отмяна на решение №.10/18.01.18 по г. д.№.934/17 на РС Троян, предявеният от кастора иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че същият има вземане за 10000щ. д. главница по договор за заем от 1.08.12 и 2053щ. д. лихва /за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК №.397/2.08.17 по ч. г.д.№.776/17 на РС Троян/ е отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна А. А. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД е намерен за неоснователен, тъй като договорът за заем е реален и ищецът не е доказал предаване на заетата сума. В представения договор /от 1.08.12/ не се съдържа признание за получаването й /предвидено е единствено, че предаването ще се извърши в брой – т. е. то е...