Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 8207/2021

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Зам. Кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие при О. Б. подадена от Гл. юрк. А., срещу решение № 782 от 27.05.2021г., постановено по адм. д. № 2334/2020г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 2685/01.10.2018 г. на касатора, с нареждане за премахване на незаконен строеж – „метален гараж“, постройка от допълващо застрояване, с площ приблизително 36 кв. м., разположен в югозападната част на УПИ IV-247, кв. 12 по плана на[жк], гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр. Бургас, с административен адрес [улица], извършен от К. Ж..

С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът К. Ж., редовно призаван, не се явява, от пълномощник – адв. С., е депозирано становище, в отговор на касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като необосновано и неправилно.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, издател на акта, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспореният съдебен акт е постановен след повторно разглеждане на делото, след като ВАС, с решението по адм. д. № 12365/2019г., е отменил като неправилно решение № 959/23.05.2019г. по адм. д. № 3051/2018г. на АС-Бургас: отчел е липсата на мотиви от фактическа и правна страна досежно визираното в процесната заповед правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което е игнорирано без обсъждане на съответствието на процесния незаконен строеж, /състоящ се от три помещения, с две преградни стени от метал и дърво и отделни входове/, с предвижданията на ПУП, дадени са указания, при установената поетапност на изграждането на трите обекта, да се изясни годината на изграждане на всеки от тях, включително и чрез гласни доказателства, да се направи преценка досежно предмета на премахване по оспорената заповед и евентуално приложимите режими за търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, респ. § 127 от ПЗР на ЗУТ и едва след това е възможно да се направи извода досежно законосъобразността на оспорения административен акт.

В изпълнение, съдът е дал възможност на страните да представят допълнителни доказателства, допуснал е и е разпитал свидетели и след обсъждането на доказателствата, е изложил съображенията си за незаконосъбразност на заповедта. Приел е, че процесният обект представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 ДР ЗУТ, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден, който по предназначението си не попада в категорията на преместваемите обекти по чл. 56, представляващ допълващо застрояване, пета категория, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и заповед № 490/28.02.2017 г. на кмета, издадена в изискуемата форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, поради неизяснени релевантни за спора обстоятелства преди издаването й. На второ място за да отмени административния акт, съдът е приел наличие на предпоставките за признаване на търпимост на гаража с площ 14.28 кв. м., за който е налично разрешение за строеж № 14/1971г., издадено по реда на §178, б. б от ППЗПИНМ, с размери 3/5 м, т. е. 15кв. м., която разпоредба не конкретизира вида на материалите от които да е изграден.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е твърдението на касатора, че въпросният гараж е безспорно индивидуализиран и по местоположение и по размери. Обосновано и въз основа на доказателствата по делото, включително заключението на СТЕ, съдът е установил, че метален гараж с приблизителна площ около 36.00 кв. м., разположен в югозападната част на имота, за какъвто е наредено премахването, не съществува. На практика е изградена метална конструкция с размери 6.14/5.03м., т. е., с площ около 30.88 кв. м., състояща се от 3 помещения, осъществявани поетапно, с 2 преградни стени, с отделни входове, функциониращи отделно – 2 гаража /с площ 12.25 кв. м. и 14.28 кв. м. и складово помещение – 4.38 кв. м., с плосък едноскатен покрив с ламарина, корозирала в различна степен. В отменителното си решение ВАС е акцентувал на незачитането на параметрите на описания в заповедта и заключението на СТЕ незаконен строеж, /като застройката включва и складово помещение/, на установената поетапност на изграждането на трите обекта, като е дал конкретни указания по относимите въпроси, изпълнени от решаващия състав. Установено е, че гаражът, с площ 14.28 кв. м. е изпълнен след издаденото разрешение за строеж, в периода 1972-1974г., след това, през периода 1990-1991г. е осъществено складовото помещение и през 2004-2005г. - вторият, по-малък гараж.

И след като установяванията по делото, опровергават мотивировката на административния орган и даденото от него описание на незаконния строеж, съдът обосновано и правилно е отменил заповедта. Липсата на строеж, от вида на разпоредения за премахване, налага извода, че административният акт е издаден при неизясненост на релевантните факти, което обуславя съществено нарушаване на административно производствените правила от издателя, и това именно съдът е отчел, отменяйки акта. Такава заповед не би могла да се приеме за годно изпълнително основание, още повече при доказаната търпимост, по смисъла на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, на средния гараж, неподлежащ на премахване - изграден през 1972-1974г. въз основа на издаденото разрешение № 14/12.01.1971 г., допустим по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му в застроен недвижим имот с одобрен общ градоустройствен план, съгласно § 178 ППЗПИНМ, /видно от неоспореното заключение на вещото лице/, изпълнен в обема на разрешените 15 кв. м., съвпадащ по местоположение съобразно скицата към разрешението за строеж и с идентично функционално предназначение - гараж, обособен и ползван самостоятелно.

С оглед изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт, решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като поисканите с отговора по касационната жалба разноски за производството пред ВАС не следва да се присъждат, тъй като не са доказани направени такива.

Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 782 от 27.05.2021г., постановено по адм. д. № 2334/2020г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 2685/01.10.2018 г. на Зам. Кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие при О. Б. с нареждане за премахване на незаконен строеж – „метален гараж“, постройка от допълващо застрояване, с площ приблизително 36 кв. м., разположен в югозападната част на УПИ IV-247, кв. 12 по плана на[жк], гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр. Бургас, с административен адрес [улица], извършен от К. Ж..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова