№ 155

София 05.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4255 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК

Образувано е въз основа на подадената от Х. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. касационна жалба против въззивно решение № 198 от 15.06.2018г. по в. гр. д. № 1151/2018г. на Окръжен съд С. З, с което е потвърдено решение № 624 от 22.12.2017г. по гр. д.№ 1889/2016г. на Районен съд Казанлък като е отхвърлен предявения като частичен иск от Х. Т. Г. иск против Г. Г. Г. и П. К. Г., за осъждането им да заплатят сума в общ размер от 5 100лв., представляваща част от дължимата по спогодба от 2.04.2015г. парична сума от 17 150лв.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Касационата жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Изводът си за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е мотивирал с това, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът не е установил релевантните за спора факти – извършен от него паричен разход за процесните подобрения, извършени в имота, собственост на ответниците. Приел е, че от сключената спогодба не можело да се установи „какви подобрения са извършени”...