Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуалния си представител юрк. Х. П., против решение № 1643 от 15.03.2021 год., постановено по адм. д. № 1158/2020 год. на Административен съд София - град, Първо отделение, 42-ри състав, с което е отменено решение № 7416 от 19.12.2019 год. на председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А., гражданка на Ирак, лично и в качеството и на законен представител на малолетните й деца - Г. С.; Д. С., Б. С., Х. С., Р. С. и Д. С., по подадена последваща молба за международна закрила. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Касационният жалбоподател оспорва изводите на първостепенния съд за наличие на процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита по отношение на малолетното дете Д. С.. Изразява становище, че изискванията за отчитане висшия интерес на децата са спазени. Твърди, че изводите на административния съд са неправилни и необосновани относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като представя актуална справка за страната на произход и по конкретно за обстановката в И. К, която била достатъчно сигурна и спокойна. Счита, че на болното дете може да бъде предоставена медицинска помощ в страната по произход, поради което семейството можело да се завърне там. Заявява, че при издаване на атакувания отказ били спазени изискванията на законовата процедура. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение с всички законни последици.
Ответната страна – Б. А., гражданка на Ирак, лично и в качеството й на законен представител на горепосочените малолетни деца, чрез упълномощен адв. С. и лично в съдебно заседание оспорват касационната жалба. Считат, че касационната жалба е неоснователна и пледират за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, което е законосъобразно постановено..
Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село при Агенция за социално подпомагане - експерт Б., изразява становище, че в интерес на детето е да остане в сигурна страна, тъй като в страната му на произход има опасност за неговия живот.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че са допуснати нарушения в процедурата, които да засягат интересите на децата. Според участващия по делото прокурор, от представените с касационната жалба писмени доказателства е видно, че административният орган е спазил разпоредбите на ЗУБ и ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и по този начин са защитени правата и интересите на децата.
Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение е отменено решение № 7416 от 19.12.2019 год. на председателя на ДАБ при МС и е върната административната преписка за ново произнасяне, по молбите за международна закрила на Б. А., лично и в качеството и на законен представител на малолетните си деца: Г. С., Д. С., Б. С., Х. С., Р. С. и Д. С..
Първоинстанционният съд приел за установено, че жалбоподателите са подали обща молба за международна закрила с вх. РД№ 09-485 от 21.03.2019 год., която е последваща по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В проведените интервюта на 25.04.2019г. и 22.08.2019г. с Б. А., същата мотивира молбата си за закрила с нови обстоятелства - проблеми на нейния съпруг Т. С. с групировката [наименование], както и наличие на стар конфликт между неговото племе и племето Шарафан. Молителката е заявила, че отказва да се завърне в страната си на произход, защото изпитвала страх за живота на съпруга си и нейните шест деца. Изложила е твърдение, че се притеснявала от отвличания на някоя от нейните дъщери, и че се налагало да останат в Р. Б, защото нейният син Г. С. ще може да получава адекватно медицинско лечение, което налагало редовно поставяне на инжекции, заради проблеми с [заболяване]. Предходното административно производство е приключило с влязло в сила решение, относно бежанския и хуманитарния статут на молителката (решение № 8297 от 19.06.2018 г., постановено по административно дело № 9249/2017 г. по описа на ВАС), като нейната жалба била отхвърлена като неоснователна. С друга молба с рег. №УП-19350/09.10.2018г., повторно е поискала международна закрила. Новото обстоятелство било раждането на шестото й дете - Д. С., като административният орган отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут. С решение № 1316 от 01.03.2019г., постановено по административно дело № 855/2019 г. по описа на АССГ, административният акт е отменен с мотиви, че в производството не били предприети всички действия по спазване интересите на детето. В процесния административен акт, а именно: решение № 7416/19.12.2019г. на председателя на ДАБ, са разгледани молбите за предоставяне на международна закрила на Б. А. с вх. № РД09-485/21.03.2019г., лично и в качеството й на законен представител на малолетните си деца, както и на нейната малолетна дъщеря Д. С., която е регистрирана с отделна молба с вх. № 1690/06.10.2017г. Административният акт е постановеният в изпълнение на указанията на влезли в сила решение №1682 от 13.03.2019г., постановено по адм. д. №12025/2018г. на АССГ и решение №1316/01.03.2019г., постановено по адм. д. №855/2019г. на АССГ.Уено е, че с молителката било проведено още едно интервю, в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Д. С., обективирано в протокол рег.№ УП19852/22.08.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДет. В изпълнение на съдебните указания, както и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет било извършено изслушване на Г. С., в присъствието на неговата майка и социален работник в Отдел "Закрила на детето", при ДСП - Красно село. Административният орган е обсъдил бежанската история на Б. А., която била съпоставена със събраната информация и заявените от нейния съпруг – Т. С. обстоятелства, като установил съществени противоречия в изложената от тях бежанска история. По отношение на бащата Т. С. е налице влязло в сила решение №2722/03.06.2020г. постановено по адм. д. 590/2020г. на АССГ, с което е отменено решение № 7421 от 19.12.2019г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, а в останалата част била отхвърлена жалбата на Т. С. срещу решение № 7421 от 19.12.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ.
Решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че оспореното решение с №7416/19.12.2019г. на председателя на ДАБ при МС било постановено при съществено процесуално нарушение - чл. 15, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗЗДет, което ограничило правото на защита на малолетното дете - Д. С.. Процесуалните действия в административното производство не са били проведени в присъствието на социален работник и не бил представен социален доклад. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че Дирекция „Социално подпомагане“ не е била своевременно уведомена за образуваното производство, което съставлява нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗдет. Първостепенният съд е счел, че е налице съществено нарушение и на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗДет, съгласно която детето имало право на правна помощ. Административният съд е съобразил обстоятелството, че се касае за семейство и взел предвид изхода на делото на бащата с решение № 2722 от 03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 590/2020 г. по описа на АССГ, което е влязло в законна сила.
На следващо място съдът е преценил, че по отношение на член от семейството - Г. С., е доказано наличието на основание по чл. 9, ал. 8 ЗУБ по медицински причини. Приел е, че административният орган не се е произнесъл в съответствие с изискванията на Директива 2011/95/ЕО, а именно: запазване цялостта на семейството и висшите интереси на малолетните деца. От тук е изведено заключение, че при преценка на основанията за предоставяне на такава закрила от първостепенно значение е "висшият интерес на детето", като е акцентирано на обстоятелството, че в административния акт не са преценени потенциалните рискове при връщането на непълнолетните лица в страната по произход.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено при ненадлежно установена фактическа обстановка и не е съобразен „висшия интерес на детето“. Наведените в тази връзка касационни оплаквания настоящият състав на ВАС намира за неоснователни поради следното: Първостепенният съд е приел, че твърденията на молителката - Б. А. не са подкрепени с достоверни доказателства относно основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В оспореното съдебно решение обстойно и подробно са обсъдени основанията по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и, че оспореното решение е постановено по последваща молба на кандидатката, която е предявена лично и в качеството й на законен представител на шестте й малолетни деца за закрила, при която следва да съобрази наличието на нови обстоятелства относно личното й положение или страната на произход, съобразено и с положението на нейния съпруг. Правилно съдът е счел, че по делото не са налице данни за реална индивидуална заплаха по отношение на молителката и нейните малолетни деца от тежко посегателство като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Законосъобразен е изводът на първостепенният съд, че в случая, тълкуването и прпилагането на международните норми за закрила детето и разпоредбите на ЗЗдет., изисква проверката за наличието на основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ да се направи в светлината на декларираните цели за висшия интерес на децата и запазване целостта на семейството.
Законосъобразен е изводът на съда, че административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства, съобразно изискванията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет. по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. М. В административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) води до незаконосъобразност на постановения административен акт, когато са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. С оглед на това са неоснователни твърденията, изложени в касационната жалба, че по отношение на непълнолетните деца са спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие със ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В конкретния случай обаче, независимо от представените доказателства пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че касаторът следва не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на ЗЗДет., но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето.
Видно от представените пред касационната инстанция доказателства, в случая е назначен социален работник, който е присъствал по време на интервюто на 22.08.2019г. С решение №19-115-139/29.03.2019г. на Б. А. е предоставена правна помощ, което е било представено и пред първостепенния съд ( стр. 69 от адм. д. №1158/2020г.). По делото не е представено доказателство за предоставена правна помощ на малолетното дете - Д. С., съгласно чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Представен е социален доклад от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село с рег. на ДАБ № УП19852/ 13.05.2019 год. (на стр. 12 от адм. д.№5201/21 год.), които не е обсъден от административния орган. В първоинстанционното съдебно производство е представен социален доклад на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Красно село (на стр. 175 от адм. д. №1158/2020г.), в който е изразено ясно становище, че в интерес на „децата е да останат в Р. Б и да се отглеждат в сигурна и спокойна среда, без да се притесняват за живота и здравето си“. Социалните доклади не са обсъдени и не са взети предвид от страна на издателя на процесния административен акт. Следователно касаторът само формално е подходил към преценката на интереса на малкото момиче Д. С.. Майката е заявила пред социалния работник (рег. на ДАБ № УП19852/ 13.05.2019 год. ( на стр. 12 от адм. д.№5201/21 год.), че ако се върнат в Ирак има голяма опасност за живота им. От социаления доклад представен от касатора се установява, че като са пристигнали в Р. Б семейството е било много стресирано, уплашено и в продължение на месеци ползвало услугите на психолог. В Р. Б майката и децата се чувствали спокойни и сигурни. По отношение на непълнолетната Д. С., касаторът не е извършил необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Следва да се има предвид, че обстоятелството, че е дете, директно я причислява към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ и административният орган е бил длъжен да отчете и това специфично положение.
Правилен е и изводът на съда, че в административния акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на малолетните деца в страната й на произход. От доказателствата по делото не може да се формира правно заключение, че висшият интерес на децата, зачитане на правата на човека и на човешкото им достойнство ще бъдат съхранени при тяхното връщане в гр. М.. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Ето защо първостеренният съд правилно е преценил, че решението на председателя на ДАБ противоречи на изискванията на Директива 2013/ЗЗ/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 год. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Касационният съдебен състав счита, че декларираните цели в посочените документи следва да намерят практическо приложение при разглеждането на всяка индивидуална молба за закрила, свързана с запазване целостта на семейството и висшият интерес на децата. Правилно административният съд е приел, че е относим статутът на децата към правното положение на техния баща, тъй като релевантните актове на европейското право утвърждават целостта на семейството като основно човешко право, приложимо и към молбите за международна закрила. Правилна е и преценката, че за наличието на основания за предоставяне на международна закрила на родителите, е относимо изследването на висшия интерес на придружаващите ги деца. В рамките на тази преценка националните органи следва да вземат предвид висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата.
С оглед цялостната семейна бежанска история на семейството, степента на насилие в гр. М., конкретно косвените последици от въоръжения конфликт спрямо семейството на Б. А., може да се достигне до заключение, че е налице толкова висока интензивност, че в случай на връщането им, децата могат да се изложат на реална опасност от тежки посегателства поради самия факт на присъствието си на територията на съответния регион. Съдът намира, че семейството на Б. А., подлежи на особена закрила в съответствие с прокламираните принципи за защита на висшия интерес на децата и на целостта на семейството, поради което е налице и личният елемент по смисъла на "подвижна скала" от практиката на СЕС (Elgafaji., точка 39; Diakiti, точка 31). Особенно притеснителна по отношение на малолетните момичета е информацията, посочена в раздел 6. Дискриминация, обществени злоупотреби и трафик на хора - жени. Правилно първостепенният съд е приел, че излагането на членовете на семейството на подобни условия на живот – при разрушена инфраструктура на гр. М., липса на дом, затруднен достъп до образование и здравни грижи, би могло да се квалифицира като основание и по чл. 15, § 1, б."б" от Директива 2011/95/ЕС – реална опасност от унизително отнасяне. Правилно е становището на съда, че при преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В случая за съда е безспорно, че в съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е посочено, че "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите - членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Председателят на ДАБ, в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. В този смисъл следва да се вземе предвид и влязлия в сила съдебен акт по отношение на бащата - решение № 2722 от 03.06.2020 год. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 590/2020 год., с което е отменено решение № 7421 от 19.12.2019 год. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне статут на хуманитарен статут на Т. С..В случая следва да се прецени приложението на чл. 22 ЗУБ, както и на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ, като се съобрази легалната дефиниция на "членове на семейството", формулирана в т. 3 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗУБ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1643 от 15.03.2021 год., постановено от Административен съд София - град, Първо отделение, 42-ри състав по адм. д. № 1158/2020 год. РЕШЕНИЕТО е окончателно.