Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности", Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Р.М - Беева против решение № 2/01.02.2021 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 615/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 261-ФК/02.09.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора определеният срок за принудителната административна мярка е към минимума и е съразмерен на вида и тежестта на извършеното нарушение. Съдът не е съобразил, че законодателната промяна, според която за нарушения от вида на процесното не се прилага мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е в сила от 12.12.2020 г. и е неприложима към момента на издаване на оспорения административен акт. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - ДЗЗД Б. С, чрез адвокат М.Ф оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена молба от 04.06.2021 г. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед налагане на принудителна административна мярка № 261-ФК/02.09.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности", Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - Бърза закуска, находящ се в гр. Р., ул. "Д. Г" № 4, стопанисван от ДЗЗД Б. С и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Мярката е приложена за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - издаване на фискална касова бележка № 030074/31.08.2020 г., която не съдържа предвидените в посочената норма реквизити, наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги.

За да отмени оспореният индивидуален административен акт, съдът е приел, че макар формално нарушението да е налице и неговото извършване принципно да съставлява основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в действащата по време редакция, актът не съответства на целта на закона. Според съда в случая следва да се има предвид не само разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, но и целта на конкретния нормативен акт, в който е уредено основанието за налагане на ПАМ - чл. 1 ЗДДС, според който целта на закона е да уреди облагането с данък върху добавената стойност. Според съда оспорената заповед в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК е засегнала права и законни интереси на задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. Като водещ критерий за преценката си съдът е посочил, тежестта на нарушението. В случая се касае за нарушение на изискванията за реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което не води до укриване на приходи и не засяга целта, посочено в чл. 1 от ЗДДС. На следващо място, съдът е посочил, че нарушението не засяга тежко и правата на потребителите. При нарушение, от което вреди за фиска принципно не могат да възникнат и предвид изменението на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС, съдът е обосновал краен извод, че налагането на мярката за срок от 7 дни не е съразмерно и е постановил отмяната й. Решението е правилно като краен резултат.

Неправилно и в нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, съдът е основал преценката си за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт с изменението на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г. По силата на тази норма, за нарушение на изискванията за реквизити на фискалните касови бележки, не се предвижда прилагане на административна принуда. Нормата няма обратно действие съгласно чл. 14 ЗНА, поради което не се прилага за нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., извършено на 31.08.2020 г., преди изменението на посочената норма. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. Отпадането на нарушението като основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е само допълнителен аргумент на съда, поради което не е засегнал преценката му за незаконосъобразност на акта. Крайният извод, че определеният срок на мярката от 7 дни не съответства на вида на нарушението, което е формално, следва да бъде споделен. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. в приложимата й по време редакция в сила от 30.07.2020 г. предвижда като задължителни реквизити фискалната касова бележка да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В конкретния случай по делото е установено, че издадената на 31.08.2020 г. фискална касова бележка за покупка на 1 бр. милинка, 1 бр. закуска "Барон" и 2 бр. айрян съдържа наименование на стоките "закуски", сума "Б" и обща стойност на покупката - 4.80 лева. На основание чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, фискалната касова бележка е следвало да съдържа наименование на стоките "закуски" и "безалкохолни напитки". Нарушението е на изискванията за съдържание на фискалния бон и не е свързано с неотчитане приходи от продажби, каквато е целта на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 1 от ЗДДС. В тази връзка основателни са доводите на ответника по касация, че нарушението е отстранено към момента на издаване на оспорената заповед, видно от представените разпечатки от ФУ в обекта от 02.09.2020 г. и прилагането на принудителната административна мярка не съответства на целите по чл. 22 ЗАНН.

С оглед на изложеното, решението, с което оспореният индивидуален административен съд е отменен е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

Възраженията за неправилно присъждане на разноските на физическото лице, член на дружеството по ЗЗД, са неоснователни. Дружеството по ЗЗД не е правосубектно, поради което разноските се присъждат на съдружниците. С оглед изхода от спора разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за направени разходи за адвокатска защита пред настоящата инстанция, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/01.02.2021 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 615/2020 г. Решението е окончателно.