Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Oбразувано e по касационна жалба на И.С, гр. П., подадена чрез процесуален представител адв. И.И, срещу Решение № 11 от 14.01.2021 г., постановено по адм. д. № 614 по описа за 2020 г. на Административен съд – С. З.
С обжалваното решение e отхвърлен предявения от Славов иск срещу Областна дирекция на МВР – С. З с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000.00 (хиляда) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. № 35/25.03.2020 г., издадена от В.Д, на длъжност разузнавач в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – С. З, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта е отменена, до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост на същото – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че първоинстанционният съд не е уважил частично предявения иск, а изцяло го е отхвърлил. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не би могъл да се определи като прекомерен. Претендира присъждането на разноските по делото за двете инстанции.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР – С. З, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция, в рамките на което е даден ход на делото и ход по същество на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд, ищецът твърди, че, в резултат на осъщественото спрямо него незаконно задържане, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания - физически и психически дискомфорт поради невъзможността му да ползва по свое усмотрение баня и тоалетна и да си приготви храна по свой вкус, като появилото се по време на осъщественото задържане чувство на тревожност е дало отражение в ежедневието му дни наред.
Административният съд отм. а загора, за да постанови Решение № 11 от 14.01.2021 г. по адм. дело № 614/2020 г, с което исковата претенция на И.С е отхвърлена, е приел за установено, от фактическа страна, че с горецитираната заповед, издадена от полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето И.С на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/. Славов е приведен в помещение за временно задържане № 5 на Районно управление – Чирпан. Установено е също така, че от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е обосновано с опит за грабеж по чл. 198 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) /НК/ и във вр. с ДП №
375-ЗМ-52/15.02.2020 г. по описа на Районно управление – Чирпан. Не е спорно по делото, а и се установява от извадката на документ „Регистър за задържане на лица в Районно управление Чирпан“, приложен към АНД № 117/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан /л. 15 и л. 18/, че, въз основа на цитираната заповед, И.С фактически е бил задържан от 09.00 ч. на 26.03.2020 г. до 08.45 часа на 27.03.2020 година.
Установено е, че Славов е оспорил по съдебен ред заповедта за задържане, като по подадената жалба е образувано АНД № 117/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан. С Решение № 48 от 16.04.2020 г. по посоченото дело заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел, че заповедта е немотивирана (изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР са само формално изпълнени), а постановеното задържане е фактически необосновано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – по АНД № 117/2020 г. липсват данни за съпричастността на И.С към пресъплението по чл. 198 НК. В допълнение, в заповедта е посочено, че задържането е реализирано на 25.03.2020 г., а, видно от фотокопията на горецитираната извадка на документ „Регистър за задържане на лица в Районно управление Чирпан“, И.С е бил задържан на 26.03.2020 г.
В производството пред Административен съд – С. З е допуснато събиране на гласни доказателствени средства. В качеството на свидетел е било разпитано лицето М.Д – майка на И.С.С протокола от съдебното заседание /л. 22-24 от адм. дело № 614/20 по описа на Административен съд – С. З/ свидетелката заявява, че след задържането, синът й изявил желание да отиде при нея в Първомай за два, три дни. Чувствал се психически зле, бил подтиснат. От споделеното от сина й, свидетелката разбрала, че той е изживял кошмарен ден и кошмарна нощ, без никакви удобства, докато бил задържан в Районно управление – Чирпан. След задържането, й споделил още, че не може да спи спокойно нощем.
С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, решаващият съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И.С иск срещу Областна дирекция на МВР – С. З, позовавайки се, че не са налице кумулативно регламентираните в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди. Съдът е посочил, че елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Приел е, че в процесния случай заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР на И.С представлява акт на длъжностно лице /полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР/ на държавата при или по повод изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност и същата е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение на Районен съд – Чирпан № 48 от 16.04.2020 г., постановено по АНД № 117/2020 г., т. е. налице са първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – С. З по предявения иск. Но съдът е приел за недоказано наличието на другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. В обжалваното съдебно решение е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на отменената заповед, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, притеснение и чувство за тревожност по време на задържането и безсъние след прекратяването му, като именно това не е извършено. Съдът е приел за недоказано наличието на промяна в психо-физичното състояние на И.С, свързано с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, в резултат от незаконосъобразно приложената спрямо него принудителна административна мярка. Не е кредитирал свидетелските показания на майката на ищеца, че той се е чувствал психически зле и е бил подтиснат. Счел ги е за твърде лаконични и общи, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства като външно проявление и обективен израз на твърдените негативни последици от гледна точка на психо-емоционалното състояние на сина й след задържането. Съдебното решение е частично неправилно.
Настоящият съдебен състав приема, че установената от Административен съд – С. З фактическа обстановка е обективна и отговаря на събраните доказателства относно издадената заповед за задържане на И.С, факта на задържането, неговия период и отмяната на заповедта като незаконосъобразна.
Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за липса на установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по конкретно настъпването на твърдените от ищеца вреди от неимуществен характер, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. № 35/25.03.2020 г., издадена от полицейски орган в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – С.З.З на жалбоподателя освен, че е ограничила свободата му, за периода, през който е бил задържан той е бил изведен от нормалната му битова среда. Несъмнено задържането за 24 часа влияе и върху емоционалното състояние на задържаното лице. Притеснението, психическото напрежение и физическия дискомфорт са присъщи за подобно събитие. За преживяния психо-физически дискомфорт от И.С по време на задържането свидетелства и неговата майка. Неправилно, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията й като свидетел. Необоснован е и изводът на съда, с който той ги е дискредитирал. Съдът може да даде вара или да не даде вяра на свидетелските показания. В първия случай, съдът ги кредитира като достоверни, а във втория не ги кредитира. В случая, първоинстанционният съд не е посочил в решението си, дали дава вяра или не на показанията на Дерменджиева, а ги е квалифицирал като "лаконични" и "общи", които квалификации не правят сведетелските показания недостоверни и негодни за кредитиране. От показанията на Дерменджиева следва, че синът й ( ищецът) я е посетил в Първомай след задържането и освобождаването му, като е останал при нея известен период от време ( както свидетелката сочи, два-три дни). От посочената информация следва, че Дерменджиева е имала непосредствени наблюдения върху ищеца след освобождаването му от РУ-Черпан. Свидетелката сочи, че ищецът се е чувствал психически зле и е бил потиснат. При липсата на изключителни обстоятелства, не може да се отрече, че една майка може да възприеме и оцени точно емоционалното състояние на сина си. От формулирания въпрос към свидетелката - "какво беше психическото състояние на И. след неговото задържане в края на м. март 2020г. в Полицейско управление - Чирпан" и отговора на свидетелката "Доколкото разбрах е изживял един кошмарен ден и кошмарна нощ, без никакви удобства", следва, че свидетелката е възприела лошото психическо състояние на сина й към момента, за който сведетелства, като резултат от задържането му в РУ -Чирпан през м. март ( края) 2020 година. Въпреки че свидетелката е майка на ищеца, настоящият съд преценява, че не заради това й качество е призована от него да даде показания за психическото му състояние, а поради това, че тя е била, вероято, единственият непосредствен наблюдател на действителното му психическо състояние след неговото освобождаване. Обстоятелствата, които мотивират този извод са кумулативни и са следните - ищецът е освободен на 27 март 2020г.( ден петък), работил е на петдневна работна седмица( което следва от представения пред РС-Чирпан трудов договор), последващите деня на освобождаването му дни са почивни ( събота и неделя), в които той не е бил на работа, поради което достоверно е да се приеме, че след освобождаването му, ищецът е отишъл при своята майка.
Във връзка с гореизложените съображения, както и предвид обстоятелството, че са дадени под страх от наказателна отговорност, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като достоверни показанията на св. Дерменджиева. Въпреки тяхната лаконичност, те доказват негативните емоционални преживявания на ищеца в резултат на незаконното му задържане по силата на отменената заповед.
В този смисъл настоящият състав счита, че ищецът по делото на първа инстанция и жалбоподател в касационното производство се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което следва да му се присъди обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди за периода на неправомерното му задържане.
По размера на претендираното обезщетение, съдът преценява следното:
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение преценява, че периодът на преживените негативни емоции за 24 часа не е дълъг. От друга страна обаче следва да се вземе предвид младата възраст на ищеца (25 г.), както и обстоятелствата при които е станало задържането му ( по време на работа, на работното му място, по които обстоятелства не се спори), а така също, че ищецът е изкарал и нощта ( през която част от денонощието обикновено тревожността се засилва) на 26 срещу 27 март 20г. в районното управление. Предвид всичките тези обстоятелства, съдът преценява, че справедливото обезщетение за негативните емоции, неудобства и тревожност, преживени от ищеца за периода на задържането му по силата на въпросната незаконосъобразна заповед, е в размер на 400 лева. В останалата част, до пълния предявен размер, съдът преценява претенцията като прекомерна.
По тези съображения настоящата инстанция счита, че съдебното решение на първоинстанционния съд в частта, в която исковата претенция на Славов с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлена за сумата от 400 лв. следва да бъде отменено, а вместо това се уважи иска до размера на тази сума. В останалата част, решението на първоинстанционния съд по главния иск е правилно и следва да се потвърди. По претенцията за лихви върху обезщетението.
Ищецът претендира заплащане на лихва върху обезщетението, считано от 25.06.20г. до окончателното му заплащане. Съгласно тълкувателно решение №3/2004г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 3/04г., началният момент на забавата, респективно на дължимостта на мораторна лихва върху обезщетението е датата, на която решението, с което се отменя незаконосъобразния акт е влязло в сила. В конкретния случай, решението на РС-Чирпан е било обжалвано, но с определение № 209/25.06.20г. на АС отм. а Загора, постановено по адм. д.№ 330/20г. жалбата е оставена без разглеждане. Определението е съобщено на страните съответно на 29.06.20г. и на 14.07.20г. като липсват данни да е обжалвано. Следователно, определението е влязло в сила на 22. 07.20г., на която дата и решението на РС - Чирпан, с което е отменена незаконосъобразната заповед за задържане е станало окончателно. При тези данни и при стриктното прилагане на посоченото тълкувателно решение, мораторната лихва върху обезщетението се дължи в конкретния случай от 22.07.20 година. Следователно, обезщетението в размер на 400 лева следа да се присъди ведно със законната лихва върху него, считано от 22.07.20г. до окончателното му изплащане. В останалата част първоинстанционното решение е правилно по отношение на претендирната лихва. По разноските съдът преценява следното:
С оглед размера на уважената част от исковата претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени 164.00 (сто шестдесет и четири) лв. разноски, направени в първоинстанционното производство, които са 10 лева държавна такса и 154 лева адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважения размер на иска.
На ответника – Областна дирекция на МВР – С. З се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 (шестдесет) лв., пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция.
При това разпределение на разноските за първоинстанционното производство, Решение № 11 от 14.01.2021 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 614/2020 г. в частта, в която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 60 лева следва да се отмени.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноските за държавна такса в размер на 30 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 182 лева пропорционално на уважената част на касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11/14.01.2021 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 614/2020 г., в частта, в която исковата претенция на И.С с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – С. З за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице, рег. № 35/ 25.03.2020 г., издадена от полицейски орган в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – С. З, е отхвърлена за сумата от 400.00 (четиристотин) лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.07.2020г., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. З да заплати на И.С обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода на задържането му вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. № 35/ 25.03.2020 г., издадена от полицейски орган в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – С. З, в размер на 400.00 (четиристотин) лв. ведно със законната лихва, считано от 22.07.20 година до окончателното му изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 11/14.01.2021 г. на Административен съд – С. З по адм. дело № 614/2020 г. в частта, в която И.С е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – С. З юрисконсултско възнаграждение за разликата над 60 ( шейсет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. З да заплати на И.С разноските, направени в първоинстанционното производство в размер общо на 164.00 (сто шестдесет и четири) лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. З да заплати на И.С разноските за касационното производство в размер общо на 212.00 (двеста и дванадесет) лв.
ОСТАВЯ в сила Решение № 11/14.01.2021 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 614/2020 г., в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.