Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Р, чрез адв.. К като процесуален представител, против решение № 4521/07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3602/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му против отказ, обективиран в уведомително писмо изх. № 20-23900/03.04.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София да се произнесе по заявление вх. № 01-112281 от 02.03.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което административният орган да се задължи да предостави исканата услуга.

Ответникът - началникът на СГКК – София не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли жалбата, съдът приема, че по заявлението на оспорващия е постановен изричен отказ за предоставяне на исканата административна услуга - издаване на скица за поземлен имот, обективиран в писмо на органа от 03.04.2020 г., който е законосъобразен. Според съда отказът е мотивиран с аргументи, че за да бъде извършена заявената услуга и предвид обстоятелството, че ПИ с идентификатор 68134.1006.985, предмет на отчуждителната процедура, не е отразен в КККР, е следвало жалбоподателят да подаде ново заявление до СГКК -София за нанасяне на изменението на КККР с представяне на данни за приключени отчуждителни процедури по отношение на имота. Като приема, че...