Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 7 и чл. 141, ал. 4 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Д. Г. М унд Анлагенбау", Германия, подадена чрез адв. С., против решение № 7046/08.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1492/2020 г. по описа на Административен съд София – град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Р. Г изх. № П-29002919092106-108-001/30.09.2019 г., потвърдено с решение № 2127/17.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направени са конкретни оплаквания, че съдът не е изложил собствени мотиви, не е извършил пълен и обективен анализ на доказателствата, необосновано е отказал да допусне съдебна експертиза. По същество на спора посочва, че преценката на съда за липса на основания за прилагане Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Р. Б и Германия е немотивирана и погрешна. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или при условията на евентуалност отм. яна на обжалвания акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, представлявана от директора, е оспорила чрез юрк. П. жалбата. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218...