Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] против решение № 1250 от 23.07.2015 г. по адм. дело № 787 / 2014 г. на Административен съд – Благоевград, с което жалбата му против решение № БД-01/ 02.10.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Б., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на спортно - тренировъчни съоръжения за развитие на ученически, студентски спорт и екотуризъм в поземлен имот № 134016, в местността „Б.“, в землището на [населено място], с възложител Х. Ц. С., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като директорът на РИОСВ – Б. не е компетентен да се произнесе относно инвестиционно предложение с такъв характер. Поддържа също, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като доводите за нищожност на административния акт поради некомпетентност на издателя не са обсъдени от съдебния състав. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на РИОСВ - Б. да бъде обявено за нищожно. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на РИОСВ – Б. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.
Ответникът Х. Ц. С. също оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно, с оглед очертания предмет на проверка (определението от 15.12.2014 г., с което производството по жалбата на кмета на [община] в частта за отмяна на оспорения акт с доводи за неговата унищожаемост е прекратено, е влязло в сила), съдебният състав приема, че оспореното решение на директора на РИОСВ – Б. не е нищожно.
Законосъобразно е преценено, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.
В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Благоевград приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Законосъобразно е преценено, че решението на директора на РИОСВ – Б., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на спортно - тренировъчни съоръжения за развитие на ученически, студентски спорт и екотуризъм в поземлен имот № 134016, в местността „Б.“, в землището на [населено място], е постановено в съответствие с правомощията на този орган, очертани с разпоредбата на 94 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС). Уведомлението за инвестиционното предложение постъпва в РИОСВ – Б. на 16.11.2009 г. Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 1 и ал. 2 в ред. до изменението с ДВ бр. 32/ 2012 г. министърът на околната среда и водите е органът компетентен да взема решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, по чл. 92, т. 2, в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2, както и когато инвестиционното предложение засяга защитена територия или територия, контролирана от две или повече РИОСВ. Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 2 в ред. до ДВ бр. 32/ 2012 г. директорите на РИОСВ са компетентни да вземат решения по ОВОС за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 3. Анализът на текстовете, както и характеристиките на инвестиционното предложение, които го квалифицират като комплекс, попадащ в обхвата на т. 37, б. „в“ от Приложение № 1 в ред. до изм. с ДВ бр. 32/2012 г. - спортни, рекреационни или атракционни комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 20 дка., както и използваните в Приложение № 1 критерии налагат заключението, че компетентен да се произнесе с решение по ОВОС в тази хипотеза е директорът на РИОСВ – Б.. (Съгласно приложението министърът е компетентен да се произнесе за инвестиционни предложения от този вид с площ над 100 дка). Анализът на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 след измененията с ДВ бр. 32/ 20012 г., действащи към датата на постановяване на оспореното решение (актът е издаден на 02.10.2014 г.), също обоснова извод, че компетентен да се произнесе с решене по ОВОС в този случай е директорът на РИОСВ - Б. съгласно чл. 94, ал. 2 ЗООС, тъй като инвестиционното предложение не попада сред изключенията, регламентирани в чл. 94, ал. 1 от ЗООС, предвиждащи изрични правомощия на министъра на околната среда и водите в този смисъл. Доводите, че инвестиционното предложение се включва в категорията на визираните в чл. 94, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 93, ал. 2, т. 3 от ЗООС не може да бъде споделен. Съгласно цитираните текстове министърът на околната среда и водите е компетентен да се произнесе по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения, които засягат резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (ЗЗТ), както и когато преценява необходимостта от ОВОС за инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са разположени на или засягат пряко територия на резервати, национални паркове и поддържани резервати - защитени територии по реда на ЗЗТ. В случая инвестиционното предложение граничи с Национален парк „Р.“, но не го засяга пряко, тъй като строителните дейности по изграждане на основните и допълнителни съоръжения, дейностите по транспортиране на материали, извозване на отпадъци, тези за електроснабдяване и водоснабдяване на обекта, както и всички останали дейности по изпълнение на инвестиционното предложение, ще се осъществяват извън защитената територия, без да навлизат в чертите на парка. Всъщност съображения относно засягане на защитена територия не са изложени и от касационния жалбоподател. Доводите на последния, поддържани и от представителя на Върховната административна прокуратура, всъщност са такива за възможното въздействие по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗООС на инвестиционното предложение върху защитената територия и се отнасят за материалната законосъобразност на акта, но не и към компетентността на издателя. Ето защо тези съображения не обосновават правомощие на министъра на околната среда и водите да се произнесе с решение по ОВОС.
Изложеното налага извода, че измененията на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС през 2012 г. (ДВ бр. 32/ 2012 г.) в случая не са свързани с промяна на компетентния орган и следователно не са налице основания за прилагане на § 89, ал. 2 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗООС. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, свързани с позоваване на тази разпоредба са неоснователни.
Оспореното решение на директора на РИОСВ – Б. е в писмена форма, подписано е от издателя, съдържа ясна разпоредителна част и е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление и обосноваващ неговата нищожност. Аргументирано е и заключението, че актът не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание (чл. 99, ал. 2 от ЗООС) и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма, поради което не е нищожен.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
Решението на административния съд е постановено в рамките на спора, очертан с влязлото в сила определение от 15.12.2014 г., с което част от производството е прекратено. На това основание са разгледани доводите за нищожност на административния акт. Същите са обсъдени подробно от съдебния състав, като са изложени конкретни съображения, мотивиращи изводите на съдебния състав относно валидността на постановения административен акт. Ето защо доводът на жалбоподателя, че възраженията за нищожност на акта поради некомпетентност на издателя не са обсъдени, е неоснователен.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че [община] следва да заплати на РИОСВ - Б. сумата 500.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1250/23.07.2015 г. по адм. дело № 787/ 2014 г. на Административен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „В. Л.“ № 1 да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Б., [улица] сумата 500.00 (петстотин) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.