Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от [населено място] против решение № 73 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2406 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-15-2 / 01.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - [населено място].

Изложените са доводи за нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК във вр. с чл. 42, ал. 2 от КСО и чл. 12, т. 6 от НМЕ, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 1040-15-2 от 01.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място] и потвърденото с него разпореждане №О-15-000-00-00823445 от 09.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което на Н. Д. Д. от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 15.05.2015 г. до 13.06.2015 г. включително.

Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на...