Производство по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу решение №7323 от 26.11.2015 г. по адм. д.№9392/2015 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №2153-21-32/ 14.08.2015 г., на заместващ директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№1012-21-101 от 03.08.2015 г. срещу разпореждане №5508196812 от 24.07.2015 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ С. град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени същото и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като се постанови, че С. ще придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж възраст на 20.06.2016 г. с навършване на 60 години и 10 месеца, съобразно действащата разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО, от който момент касаторката следва да получава пенсията си, отпусната по §5, ал. 2 от ПЗР на КСО отм. , в пълен размер.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – С. град, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от претендираната дата 20.06.2016 г. в пълен размер, с оглед на което обосновано е приет за законосъобразен отказът от изменението на пенсията й.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която...