№ 44 гр. София, 17.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3839/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. И. и Р. Р. И. срещу въззивно решение № 788/30.04.2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. №360/2018г., с което са осъдени да платят на основание чл. 50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1329лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на ищцата по делото Г. Й. С..

В касационната жалба се излагат доводи, че искът е неправилно квалифициран и са нарушени нормите на чл. 45 и чл. 50 ЗЗД при обосноваване на отговорността, както и на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението.

Във връзка с наведените доводи, касаторите искат допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Срещу въззивното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до 12000лв., касационна жалба е подала и ищцата Г. С.. Изложени са доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението по справедливост.

За да уважи исковете по чл. 50 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 15.10.2015г. ищцата на излизане от търговски обект „З. С“ се спънала във вратата, поради свойството и качеството на вещта и при падането си счупила крака, откъдето претърпяла имуществени и неимуществени вреди, за което...