О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 38гр. София, 17.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 2945/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение от 30.04.18г., постановено по гр. д.№ 15550/17г. на Софийския градски съд, ІІ-б състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.07.2017г. по гр. д.№ 49916/13г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Т. Г. и И. Т. Г. против касатора иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], район “В.”, с площ от 518 кв. м.

По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство М. Т. Г. и И. Т. Г. са наследници по закон /синове/ на Т. Г. П., починал на 07.07.1999г., който през 1955г. е установил владение върху процесния имот /тогава нива с площ от около 500 кв. м./ по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с лицето О. А. П.. Дворното място е било заградено и след закупуването му наследодателят е построил къща в него, където е живял със своето семейство до смъртта си, а след това в имота са продължили да живеят ищците със своите семейства като са пристроявали и...