О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 16.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 95 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.
Постъпила е молба от И. П. И. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 140 от 18. 06. 2018 г. по в. т. д. № 145/2018 г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 5 от 3. 01. 2018 г. по т. д. № 547/2017 г. на Варненски окръжен съд в частите, с които И. П. И. е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕООД на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 14 000 лв., предявена като частичен иск, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13. 03. 2013 г. по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР, по фактура № [ЕГН] от 18. 12. 2014 г., дължимо за 2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11. 05. 2017 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3 100 лв., предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението по посочената фактура за периода 4. 06. 2015 г. – 9. 05. 2017 г. Със същото въззивно решение след частична отмяна на решение № 5 от 3. 01. 2018 г. по т. д. № 547/2017 г. на Варненски окръжен съд, И. П. И. е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД, в качеството му на универсален правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД, сумата от 14 000 лв., предявена като частичен иск, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13. 03. 2013 г. за 2015 г., и сумата от 1 875 лв., предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 17. 08. 2016 г. – 9. 05. 2017 г.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 4492 от 18. 07. 2018 г. от И. П. И., по която е образувано т. д. № 95/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Представен е документ за внесена такса.
Към молбата е приложено преводно нареждане на „ОББ“ АД, от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 32 975 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 16. 01. 2019 г.
При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 140 от 18. 06. 2018 г. по в. т. д. № 145/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се издаде препис от определението на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: