О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

[населено място], 16.01.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1712/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Б срещу решение №329/07.02.18г. по т. д.№3964/17г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.05.17г. по т. д.№12239/15г. по описа на СГС,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Министерство на околната среда и водите отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че общината не дължи частно държавно вземане, представляващо финансова корекция в размер на 182 529, 22 лв. главница и 3994, 82 лв. наказателна лихва за периода 30.01.2014г. – 25.05.2015г. и законна лихва, равна на 1, 5% над прилагания от ЕЦБ лихвен процент, което е обективирано в Акт за установяване на частно държавно вземане №10/26.05.2015г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушения на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона.

О. Мо на околната среда и водите не се е ангажирал със становище срещу жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди...