Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – [населено място], представлявано от директора на ОД на МВР – [населено място], чрез пълномощника си старши юрк.. Б, срещу решение № 426/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 434/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В своята касационна жалба излага подробно мотивирани съображения в подкрепа на оплакванията си срещу атакувания съдебен акт, в частта, в която ОД на МВР – [населено място] е осъдена да заплати на Ц. Т. К. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева. Моли същият да бъде отменен в обжалваната му част като вместо него ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на Ц. Т. К., предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът по касационната жалба - Ц. Т. К. от [населено място], [община], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.. Т, изразява становище за неоснователност на същата, като моли оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – В. Т е уважил предявения от Ц. Т. К. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР – [населено място], за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 520 лева, и за претърпени от К. неимуществени вреди в размер на 150 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1000 лева, заедно със законните лихви, считано от 31.07.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Решаващият съд е съобразил, че фактическата обстановка се свежда до следното: на ищеца К. е бил съставен на 16.04.2013 г. незаконен акт по ЗМВР, като на следващия ден е бил съставен още един акт № 371/17.04.2013 г., а впоследствие е издадено и Наказателно постановление (НП) на началника на РУП – [населено място] - № 371/23.04.2013 г., с което К. е наказан да заплати глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР. Съдът по делото е установил, че НП е било обжалвано, видно от представените по делото нахд № 392/2013 г. и нахд № 127/2014 г. на Районен съд – Павликени, като с решение № 8/11.02.2014 г. на този съд е отменено процесното НП на началника на РУП – [населено място]. Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд - В. Т, който с решение № 149/08.04.2014 г. е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото на Районен съд – Павликени за повторно разглеждане от друг състав. С решение № 84/09.07.2014 г. на Районен съд – Павликени по нахд № 127/2014 г. при повторното разглеждане на делото НП № 371/2013 г. е отменено като незаконосъобразно. Това решение на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 31.07.2014 г. В мотивите си съдът е установил още, че за оказана му правна помощ в административното производство по оспорването на НП, К. е заплатил за осъществена процесуална защита от адв. Х. М. Д, по силата на Пълномощни и Договори за правна защита и съдействие по нахд № 392/2013 г. кнахд № 10137/2014 г. и нахд № 127/2014 г. съответно сумата от 150 лева, 150 лева и 200 лева, за които има направено отбелязване за заплащането им в брой.

След посочване на релевантната правна рамка за разглеждания казус, административният съд е счел, че макар действително за производството по административно обжалване ЗАНН да не предвижда възможност за възстановяване на разноски за адвокатска защита, то заплащането на адвокатски хонорар в конкретния случай съставлява претърпяна имуществена вреда. Съдът е изложил съображения, че липсата на възможност за упражняване на претенцията за разноски в административнонаказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание, противоречи на разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Р. Б, където е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Съдът е приел, че липсата на такава регламентация в ЗАНН е в противоречие и с мотивите на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС. Първоинстанционният съд е приел също, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение, за обжалване по съдебен ред на НП, съставлява претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган. Въз основа на тези изводи, първостепенният съд е счел, че в случая е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и вредата, представляваща платени разноски за воденето на делото за отмяна.

Решението е правилно - същото е постановено при вярно установена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Настоящата касационна инстанция споделя развитите от административния съд съображения за това, че ако не е съществувало НП, което ищецът е считал за незаконосъобразно и това се е потвърдило с решението на съда, то нямаше да съществува и съдебното му оспорване, в рамките на което производство, лицето може да упражни, както намери за необходимо и ефективно, правото си на защита, включително като наеме адвокат, на който дължи възнаграждение.

Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по неговото обжалване. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият касационен състав приема, че К. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на касационния ответник по делото, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Следва да бъде споделен доводът на административния съд, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на ІІІ г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на ІV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на ІV г. о. и други.)

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора, на касационния ответник по делото, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2015 г., като бъде осъден касационният жалбоподател по делото да заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща изплатен в брой адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/03.11.2015 г. по адм. дело № 434/2015 г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА О. Д на МВР – [населено място] да заплати на Ц. Т. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], [улица], сумата от 300 (триста) лева, представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.