Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане против решение № 4617/ 30.06.2015 г. по адм. дело № 8756/2012 г. Административен съд София – град, в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Е. Б. П. – С., на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) сумата 5329.09 лв., представляваща обезщетение за периода 06.07.2012 г.- 06.01.2013 г., заедно с лихва в законния размер, считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 195, 00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението в осъдителната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и не се обоснова от събраните доказателства. Моли решението в оспорените части да бъде отменено.
Ответницата оспорва касационната жалба.Моли решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.
Правилно съдът приема, че ищцата Е. П. има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за посочения в исковата молба период. По делото е установено, че заповед № РД 01-766/ 05.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № ЧР-2-62/ 06.07.2012 г. на същия административен орган, с която служебното...