Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 1313 от 04.08.2015 г. по адм. дело № 328/2015 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, в която е отменена заповед № ОСОС-27/ 14.04.2015 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на М. Н. Б. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати разноски. Съдът приема, че жалбата е против съдебния акт в тази част, с оглед липсата на правен интерес от оспорване в частта, в която е постановено отделяне на предявения от Б. иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в самостоятелно производство. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е издаден в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Моли да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на заповед № ОСОС-27 от 14.04.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Действително, административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 5, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, които са основание за неговата отмяна.

Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че условията, предвидени в текста, не са изпълнени. По делото е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба М. Б. е назначен на длъжност директор на Областна дирекция по безопасност на храните - [населено място]. През периода 05.12.2014 г. – 10.04.2015 г. служителят ползва отпуск по болест поради общо заболяване (болнични листове). След изтичане на отпуска за временна неработоспособност служителят се явява на работа и изпълнява задълженията си (заповеди от 14.04.2015г.). С оглед ползвания от Б. болничен отпуск изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните издава процесната заповед, с която прекратява служебното правоотношение на служителя на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не са налице предпоставки за постановяване на заповедта на посоченото основание. Разпоредбата, на която органът по назначаването се позовава, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая към датата на издаване на заповедта временната неработоспособност на служителя е преустановена, т. е. здравословното му състояние не води до невъзможност на изпълнение на служебните функции и задачи, поради което правилно е преценено, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са изпълнени. От друга страна, както съдът аргументирано приема, ако заболяването на служителя води до трайна неработоспособност (доказателства в този смисъл не са ангажирани), то това би било основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл след изпълнение на посочените в текста условия, но не и по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като последната разпоредба изрично изключва случаите на трайна неработоспособност. Ето защо като достига до заключение, че основанията за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са осъществени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено в нарушение на закона и отменя издадената в този смисъл заповед, съставът на Административен съд – Благоевград постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на релевантните за изясняване на правния спор обстоятелства. След констатация, че фактическите обстоятелства, обосноваващи издаването на административния акт и ангажираните в този смисъл доказателства не обосновават прилагането на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, закономерно е преценено, че материалноправните основания за издаване на заповедта не са осъществени.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград в оспорената част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1313 от 04.08.2015 г. по адм. дело № 328/2015г. на Административен съд – Благоевград в частта, в която е отменена заповед № ОСОС-27/ 14.04.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безапоснаст на храните и агенцията е осъдена да заплати разноски. Решението е окончателно.