Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / – [населено място], [улица] против решение № 2504/12.12.2015 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261203535/27.11.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – [населено място] – Н. С. Ч. на длъжност главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложения първо АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че е доказано получаването на сумата от 40 000 лв. като предоставен заем от П. С., че не следва в паричния поток да се включват само по ½ от внесените в касата на ЕТ средства и ½ от възстановените такива, съответно ½ от получените заемни средства, а изцяло, както и че е неприложима нормата на чл. 124а ДОПК за процесните данъчни периоди. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Х. И. К., осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв.. Г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с...