Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 218 от 05.02.2016 г. по адм. д. № 1513/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против волеизявление, материализирано в Констативен протокол №0026330/22.04.2015 г., издаден от комисия от главни инспектори в ОДБХ-П. и при ЦУ на БАБХ към момента на проверката.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материлния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че съдът неправилно е приел, че наложената административна мярка е законосъобрана, тъй като в констативния протокол не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за извършени нарушения на Закон за храните /ЗХ/. Счита, че дори към момента на проверката да не е бил възможен физически достъп до съхраняваната в обекта продукция, това не е нарушение, което обуславя налагането на принудителна административна мярка. Неправилно съдът приел, че е допуснато нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗХ, която норма не е посочена от контролните органи. Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗХ, но не е установено дружеството да е препятствало компетентните органи да осъществят правомощията си, проверяваното дружество е предоставило на проверяващите органи достъп до хладилната камера, като е представило и информация на хартиен носител за съхраняваните стоки. Дружеството е оказало съдействие на органите по контрол на храните, в протокол № 0026213 от 23.04.2015 г. е посочено, че е извършена проверка на камера 8 и камера 7, находящи се в складова камера "И.", въпреки това камерите са останали под възбрана през целия период на извършване на проверката -до 30.04.2015 г. В констативния протокол липсват констатации кое правомощие на контролните органи е било препятствано. Проверка за идентичнот между фактическата наличност и представените от дружеството документи е извършена на следващия ден 23.04.2015 г. след налагане на мярката. Проверката е започнала на 22.04.2015 г. в 19, 20 ч., след работното време на проверяваното дружество, когато жалбоподателят не разполагал със служители, които да обезпечат физическа проверка на хранителните продукти, находящи се в хладилната камера, поради което липсват предпоставки за налагане на мярката. Задължението за осигуряване на възможност за проследяване на храните е уредено в чл. 21а, ал. 1 от ЗХ, в констативния протокол не е посочено нарушение на чл. 21а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗХ. Констативния протокол не съдържа правното основание за налагане на принудителната мярка по чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗХ или чл. 252 и чл. 253, ал. 1 от ЗВМД. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 30а, във връзка с чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗХ, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗХ компетентният орган следва да отчете същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.
Ответната страна е представила писмен отговор, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана посъщество е неоснователна.
С определение № 10314 от 07.10.2015 г. по адм. д. № 10791/2015 г. на Върховния административен съд е отменено определение №1694 от 14.07.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. д. №1513/2015 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу волеизявлението на комисия при Областна дирекция по безопасност на храните - П., обективирано в констативен протокол №0026330/22.04.2015 г. на Областна агенция по безопасност на храните - П., с което обект хладилна камера №8, находяща се в складова база в [населено място] и наета от [фирма], е поставен под възбрана като е ограничен достъпът до него и е върнато делото на същия съд за продължаване на производството в тази част.
Установено е по делото, че при извършена проверка на 22.04.2015 г. в склад за търговия на едро с храни от животински и неживотински произход на [фирма] са констатирани липсващи големи колическва храни, които по документи е следвало да се намират в склада. Представителите на дружеството са обяснили, че се намират в стопанисваната от дружеството хладилна камера, находяща се в склад за съхранение и търговия на едро с храни [фирма], където е извършена проверка същия ден в 19, 20 ч. От страна на дружеството е представена информация на хартиен носител за вид, количество, партиден номер и срок на трайност на съхраняваните храни в обекта, изискана съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Не е спорно, че при отваряне на хладилната камера е установено, че в нея се съхраняват храни в целия й обем, поради което дружеството не е могло да осигури реален достъп за оглед на партидите и не е било възможно да се извърши проверка -съпоставка за идентичност между представената информация и действителната наличност в камерата / т. н. проследимост на храните/. Комисията е посочила, че проверка за идентичност между представената информация и действително съдържащите се в обекта храни ще се направи следващия ден, поради липса на фактически достъп в камерата за оглед на партидите, във връзка с което са поставени обозначителни знаци, представляващи бели хартиени ленти с подпис и печат на официален ветеринарен лекар. Констативният протокол е подписан от представителя на дружеството.
На следващия ден 23.04.2015 г. са премахнати обозначителните знаци от хладилна камера 8, чието поставяне е описано в обжалвания констативен протокол и е извършена проверка относно съдържанието й с представената информация от оператора на храни, комисията е съставила протокол опис, в който са отразени намерените храни в камерата и тези които не съответстват на представената информация от дружеството. Една част от храните, предмет на инспекцията по желание на дружеството са преместени за съхранение в камера № 7 за да се осигури реален физически достъп до партидите с храни, първоначално поместени в камера № 8. Поставени са обозначителни знаци на камери № 7 и 8 до излизане на резултатите от проверените партиди, като е посочено законовото основание за поставените знаци - чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗХ. Установени са несъответствия между количествата съхранявани храни от животински произход и представената от дружеството информация - 1697, 451 кг храни, които са намерени да се съхраняват в хладилната камера не са вписани в дадената информация отдружеството и 753, 835 кг храни, които съгласно дадената информация се съхраняват в камерата, не са намерени в нея.
С констативен протокол от 28.04.2015 г. са премахнати удостоверителните знаци от хладилни камери № 7 и 8 и хранителните продукти, които съответстват по количества по описа в протокол от 23.04.2015 г. са прехвърлени за съхранение и свободна реализация в хладилна камера № 7, а останалите артикули за които има несъответствие са оставени на съхранение в хладилна камера № 8, на която са поставени удостоверителни знаци до изпълнение на предписание № 000544/28.04.2015 г. - предписано е да се представят доказателства за всяка партида по входящи и изходящи документи, в срок до 30.04.2015 г., с оглед извършване проследимост на количествата храни за които е установено несъответствие. С констативен протокол от 30.04.2015 г. са премахнати удостоверителните знаци на складова камера № 8 и е връчено предписание на дружеството да осигури контрол и да инстуктира и/или обучи персонала, който работи с храни по констатираните проблеми в съответствие с извършваната от тях дейност в обекта.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закон за храните компетентните органи имат право да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци. Оспореното действие е в рамките на предоставената на официалния контрол от закона компетентност. При предприемането му компетентният орган е взел под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца, както и обстоятелството, че проверката за идентичност на документи и храна е обективно невъзможна, поради липса на достъп в помещението за съхранение, като тези фактически основания са отразени в констативния протокол.
Правилно е прието от съда, че в конкретния случай поставянето на обозначителни знаци е наложено от липсата на свободен достъп до съхраняваните палети с артикули в стопанисваната от жалбоподтеля хладилна камера, за да бъде извършена проверка за проследимост. В констативен протокол №0026330/22.04.2015 г. е посочена целта на проверката, законовото основание за нейното извършване и фактическата обстановка констатирана в обекта, мотивирали волеизявението на комисията, с което обект хладилна камера № 8 е поставена под възбрана и е ограничен достъпа до нея.
Доводите в касационната жалба са неоснователни. В констативния протокол са посочени фактическите обстоятелства в проверявания обект. Липсата на фактически достъп до съхраняваната продукция обосновава ограничаването на достъпа до обекта чрез удостоверителни знаци, което осигурява извършването следващия ден на проверка на съдържанието хладилната камера с предоставената информация за съдържанието й. При положение, че обекта не е бил запечатан / за периода от 19, 20 ч. на 22.04.2016 г. до 9 ч. сутринта на следващия ден - 23.04.2016 г./, след това разпечатан и отново запечетан в две камери, са могли да бъдат изнесени и внесени продукти в него и да се осуети извършената внезапна проверка. Правилно съдът е приел, че ограничаването на достъпа до обекта е във връзка с невъзможния към този момент свободен достъп за извършване на проверка, независимо, че в протокола не е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Не е необходимо дружеството да е препятствало компетентните органи да осъществят правомощията си. Дружеството е допуснало проверяващите органи до хладилната камера, но начина по който е съхранявало храните не е давал възможност за проверка. На следващия ден - 23.04.2015 г. след извъшване на проверката, отново са поставени обозначителни знаци на камери № 7 и 8, в които са разделени храните, до излизане на резултатите от проверените партиди, като е посочено законовото основание за поставените знаци - чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗХ. Независимо, че в констативния протокол не е посочено задължението за осигуряване на възможност за проследяване на храните по чл. 21а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗХ, проверката е извършена във връзка с изпълнение на посоченото задължение. Както сочи жалбоподателят, в констативния протокол е записано, че невъзможността за извършване на физическа проверка на съхраняваните продукти прави невъзможно извършването на проверка и проследимост на съхраняваните продукти.
Ограничаването на достъпа до обекта с удостоверителни знаци е продължило в складова камвера № 7 до 28.04.2015 г., а в складова камера № 8 до 30.04.2015 г. На 23.04.2015 г. е записано законовото основание - чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗХ, което е и основанието за поставяне на удостоверителните знаци на 22.04.2015 г., подновени на 23.04.2015 г. В съответствие с чл. 30а, ал. 2 от ЗХ компетентните органи са взели под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.
Правилно е прието от съда, че поставянето на обозначителни знаци от представители на държавния контролен орган е законосъобразно, осъществяващо правомощията на компетентния орган по чл. 30, ал. 1 от Закон за храните /ЗХ/, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗБАБХ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ) /ЗБАБХ/, във връзка с чл. 30, ал. 1 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 05.02.2016 г. по адм. д. № 1513/2015 г. на Административен съд Пловдив.
О. [] да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.