Производство по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] от [населено място] срещу решение №429 от 14.10.2015 г. по адм. д.№372/2014 г. по описа на Административен съд град Плевен. С решението е отхвърлен иска на дружеството срещу Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА „БСА“) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва за периода от 26.04.2010 г. до 10.04.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, поради отмяна като незаконосъобразна на заповед №406/20.06.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „БСА“, с решение от 01.06.2012 г. на СГС, потвърдено с решение №1628/04.02.2013 г. на ВАС – Седмо отделение и от незаконосъобразно бездействие на администрацията по чл. 19, ал. 4 от ЗНАООС (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АКРЕДИТАЦИЯ НА ОРГАНИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО) (ЗНАООС). В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението на Административен съд Плевен и да се уважи предявеният иск.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ се представлява от адв.. А със становище за неоснователност на касационната жалба. В случая не е налице причинно-следствена връзка между претендираните за настъпили имуществени вреди и отмяната на административния акт, които директно въздействат върху правната сфера на ищеца-собственик на вещите (документи към подадено заявление за акредитация), чието унищожаване се твърди. Не е установена вреда на лично имущество на ищеца.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е приел в решението си, че не се установяват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. По исковата претенция от доказателствата се...