Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. [] срещу решение № 875 от 15.02.2016 г. по адм. д. № 11918/2015 г. на Администратнивен съд София - град, с което е отменено по жалба на Д. Н. В. писмо изх. No 3545/27.11.2015 г. на директор на Д. [], обективиращо отказ да се признае право за ползване на услугата „локално платено паркиране" и е върната преписката на директор на Д. [] за ново произнасяне по заявление вх. No ВС 43571/03.11.2015 г, в срок от 15 работни дни от получаване на преписката.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че се обжалва административен акт, тъй като обжалваното съобщение има уведомителен характер. По същество излага доводи, че съдът не е съобразил, че след повторно подаденото заявление на жалбоподателката вх.№ 43371/03.11.2015 г., при проверката е установено, че на посоченият адрес се намират регистрирани кантори на [ЮЛ], на адв. С. В, на адв. Ц. Ц и на адвокат Е. И, поради което е прието, че имотът не се ползва като жилищен. Според чл. 71 и 72 от НОДТСО, както и т. 1 от Приложение № 1 на заповед № СО15- РД-09-05-436/29.07.2015 г. на кмета на Столична община режимът се въвежда само по отношение на собственици на обособени жилищни имоти, които са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот. Съдът неправилно приел, че показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и последователни. Не е доказано твърдението в жалбата, че имотът е от пет самостоятелни помещения, с две бани и две тоалетни. Единият свидетел посочил, че помещенията са три, а другия - четири и че санитарният възел е само един и се ползва...