Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. срещу решение № 86 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1318/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ006474/05.09.2014 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към [община], потвърден с Решение №94-01-10518/7/23.06.2015 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“.

Счита решението за неправилно, тъй като не е носител на задължението за плащане. Излага доводи, че с нотариален акт от 09.12.1997 г., с който са подарили имота на другата си дъщеря, родителите й са запазили заедно и поотделно ползването на недвижимия имот, но по силата на същия нотариален акт имотът е дарен на друго лице - Г. Н. Г. и е нейна лична собственост. Независимо, че жалбоопдателката е наследила родителите си, този имот не е включен в наследствената маса. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ при учредено право на ползване данъчно задължен е ползувателя, но при положение, че ползувателите не са изпълнили задължението си за заплащане на ДНИ и ТБО, то вземането следва да се насочи към собственика. Сочи, че е наследник на родителите си, но този имот не попада в наследеното имущество, тъй като има друг собственик от момента на декларирането му с декларация от 27.05.1998 г., с оглед на което счита, че издадения АУЗД се явява нищожен поради липса на процесуална легитимация за поемане на задълженията от нея. Счита, че следва да се приложи принципът заложен в чл. 60, ал. 2 от ЗН. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ задълженията...