Решение №1420/22.12.2016 по адм. д. №2588/2016 на ВАС, докладвано от съдия Светлана Борисова

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на С. С. Б. против Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 „К. – Софийски околовръстен път” от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20”, намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област, в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти № [номер] и № [номер], находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – ниви.

В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от процесните имоти, находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – ниви, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

На основание процедура по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, с Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 „К. – Софийски околовръстен път” от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20”, намиращи се на територията на [община], [община] и [община] - Софийска област, са отчуждени части от поземлени имоти № 016043 и № 026080, находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – ниви.

По искане на жалбоподателката и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 17.03.2016 г., съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти.

На 12.12.2016 г. е представена съдебно-оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде „оценител на имоти”. При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените по административната преписка пазарни аналози, тъй като жалбоподателката не е представила други пазарни аналози. В така представената съдебно-оценителна експертиза, стойността на обезщетението е определена по пазарни аналози за земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] за периода 29.05.2015 г. – 29.05.2014 г. Използвани са 18 бр. вписани сделки с подобни на процесния имоти. Вещото лице е посочило размер на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № [номер], пореден № [номер], целият с обща площ 3, 000 дка, от които отчуждени 0, 728 дка, в размер на 167 лв., а за отчуждената част от поземлен имот № 026080, пореден № 215, целият с обща площ 4, 001 дка, от които отчуждени 0, 412 дка, в размер на 95 лв. Посочените от вещото лице стойности на отчуждените части от процесните имоти съвпадат с тези на административния орган.

При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи:

Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма.

При издаването на процесното решение са спазени административнопроизводствените правила за вземането му, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Стойността на обезщетението за отчуждените части от процесните имоти е приета въз основа на оценка, възложена на фирма [фирма] в изпълнение на договор № Д-81/29.05.2015 г. По делото е представен оценителският доклад, въз основа на който възложителя, а впоследствие и издателят на оспорвания акт, е кредитирал дадената от дружеството - изпълнител стойност на отчуждените части от имотите.

Оспорен е размерът на определеното обезщетение, като жалбоподателката е поискала изменение на оспорения акт в частта му, относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от процесните два поземлени имота.

Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственицата на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждените части от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот.

За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждените части от процесните имоти, правилно е определено от административния орган. Обстоятелството, че размерът на обезщетението е правилно определен, се потвърждава и от представеното по делото заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза. По делото не бяха представени доказателства, въпреки изрично дадените указания и възможност от съда, въз основа на които да се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на оспореното решение в частта му, относно определеното обезщетение за тези имоти.

С оглед изложеното до тук, и поради факта че посочената от вещото лице оценка на размера на обезщетението на отчуждените части от процесните имоти съвпада с тази на административния орган, то оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Б. против Решение № 55 от 28.01.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на съществуващо трасе на път I-8 „К. – Софийски околовръстен път” от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447, 20”, намиращи се на територията на [община], [община] и [община], Софийска област, в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти № [номер] и № [номер], находящи се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ [номер], с вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – ниви.

ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати в полза на Министерски съвет на Р. Б разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева). Решението не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...