Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция – София (АДФИ), чрез гл. юрк. А.Д срещу Решение № 245 от 07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 303/2017 г. по описа на Административен съд В. Т в частта му с, която АДФИ е осъдена да заплати на Й.М от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 лeва, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, имуществени вреди в размер от 100 лева, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11011152 от 02.09.2011 г., издадено от директора на АДФИ, както и сумата от 160 лeва, представляваща направените от ищеца по делото разноски. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Й.М, чрез адв. Д.П в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и че същата не е подкрепена с доказателства, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Прилага списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е...