Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.М от гр. [населено място] срещу Решение № 144 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 87/2018г. по описа на Административен съд – Враца. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон в контекста на КСО, Конституцията на РБългария и „съдебна практика на ЕСПЧОС“, изведени от жалбата. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. В., при редовно пирзоваване, не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на Е.М от гр. [населено място] против Решение № 1012-06-304/2/ от 12.01.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/23.11.2017г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. В..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба.

При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното:

По първоначалното дело е било установено, че Е.М е подал заявление, вх. № 2113-06-1636 от 16.11.2017г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към тази дата Минев е бил на [възраст]. С Разпореждане №[ЕГН]/23.11.2017г. на ръководителя на „Пенсионно...