Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалби на К.П, Г.П, Д.Д и Ф.Д против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерски съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ участък от км. 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260 съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно вида и размера на определеното обезщетение за отчуждаване на части от имоти с идентификатори № 07154.8.97 и № 07154.8.98, вид на територията – ниви, намиращи се в землището на с. Б., община Т. и за размера на обезщетението за отчуждената част от имот с идентификатор № 07154.8.99, вид на територията – нива в землището на с. Б., община Т.. Жалбоподателите поддържат, че за отчуждените части от първите два имота следва да бъдат обезщетени с предоставяне на други имоти по реда на чл. 42а ЗДС, а евентуално – че размерът на определението обезщетение за отчуждените части от посочените имоти не съответства на действителната пазарна стойност на същите. Молят решението в частта относно вида на обезщетението за частите от имоти с идентификатори № 07154.8.97 и № 07154.8.98, вид на територията – ниви, намиращи се в землището на с. Б., община Т. да бъде отменено и преписката – изпратена на органа за определяне на имотно обезщетение по реда на чл. 42а ЗДС. Евентуално молят решението на Министерския съвет на Р. Б в оспорените части да бъде изменено, като за отчуждените имоти се определи обезщетение по пазарни цени.
Ответникът - Министерският съвет на Р. Б оспорва жалбите. Моли да бъдат отхвърлени.
Заинтересованите страни, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбите.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното :
Производството е образувано по искане на Агенция „Пътна инфраструктура“ за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ участък от км. 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260. След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а ЗДС Министерският съвет на Р. Б постановява решение № 257/ 26.07.2018 г., с което отчуждава имоти и части от имоти - частна собственост, за осъществяване на описания по – горе обект. Предмет на отчуждаването са и части от описаните в жалбата поземлени имоти с идентификатори № 07154.8.97 и № 07154.8.98, вид на територията – ниви, намиращи се в землището на с. Б., община Т. и имот с идентификатор № 07154.8.99, вид на територията – нива в землището на с. Б., община Т.. Първият имот е собственост на жалбоподателите К.П, Д.Д и Ф.Д и от него се отчуждават 8069 кв. м., вторият е собственост на жалбоподателите Г.П, Д.Д и Ф.Д и от него се отчуждават 9177 кв. м., а третият имот е собственост на жалбоподателя К.П и от него се отчуждават 584 кв. м. (удостоверение за наследници изх. № 3172/2018 г., договор за доброволна делба, решение от 31.10.1994 г. на поземлена комисия – Търговище). С оспореното решение за отчуждените части от имоти е определено равностойно парично обезщетение в размер, както следва: за имот с идентификатор № 07154.8.97 – сумата 4640.00лв., за имот с идентификатор № 07154.8.98 – сумата 5277.00 лв. и за имот с идентификатор № 07154.8.99 – сумата 336.00 лв. (оценителски доклад). От заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвено след обсъждане на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, както и за период от 12 месеца преди датата в оценителния доклад, се установява, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждените части от имоти е правилно определен с решението на Министерския съвет.
При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи :
Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от страни с правен интерес от оспорването, поради което са допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:
Решенето в оспорените части е взето от компетентния съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС орган. Същото е в писмена форма и в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават частите от имотите, видът, местонахождението, собствениците на всеки от имотите, размерът на отчуждените части от имоти и размерът на обезщетението, с което е спазено изискването на чл. 34б, ал. 1 ЗДС.
При постановяване на акта в обжалваните части не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след мотивирано искане на Агенция „Пътна инфраструктура“ за отчуждаване на имоти и части от имоти, направено до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството и са приложени изискуемите се документи, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДС. Искането е одобрено съобразно чл. 34, ал. 4 ЗДС. Приетото решение е съобщено на жалбоподателите по реда на чл. 34б, ал. 3 ЗДС.
Решението в оспорените части е постановено и в съответствие с материалния закон.
Отчуждаването на части от имоти, собственост на жалбоподателите, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект.
Отчуждаването на частите от процесните имоти е проведено съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС след предварително равностойно обезщетение. Обезщетението е парично и е определено по размер в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като „пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (чл. 32, ал. 2 ЗДС, § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС).
Доводът на жалбоподателите, че видът на обезщетението е неправилно определен, тъй като за отчуждените части от имоти с идентификатори № 07154.8.97 и № 07154.8.98 по плана на с. Б. следва да им бъдат предоставени като обезщетение равностойни имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователен. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът предпочита втория вариант за обезщетение и разпорежда за отчуждените части от имоти жалбоподателите да получат равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. Ето защо доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни.
Равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост на жалбоподателите, е определено съобразно изброените по - горе критерии и условия, предвидени в чл. 32, ал. 2 ЗДС по пазарни цени по смисъла на §1а, т. 2 ДР на ЗДС. Дължимите като обезщетение суми са правилно изчислени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. В този смисъл е и заключените на вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът кредитира, с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават.
Доводът на жалбоподателите, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена на база пазарни аналози за имоти с подобни характеристики и начин на трайно ползване – нива, в съответствие с § 1а, т. 2 и 4 ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива и заключението на съдебно-оценителната експертиза не са ангажирани.
С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че административният акт в оспорените части е постановен при спазване на с материалния закон и в съответствие с целта на закона, тъй като отчуждаването е извършено за задоволяване на държавни нужди за изграждане на национален обект, а определеното обезщетение е равностойно по смисъла на закона. Жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на К.П, Г.П, Д.Д и Ф.Д против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ участък от км. 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260 съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно вида и размера на определеното обезщетение за отчуждаване на части от имоти с идентификатори № 07154.8.97 и № 07154.8.98, вид на територията – ниви, намиращи се в землището на с. Б., община Т. и за размера на обезщетението за отчуждената част от имот с идентификатор № 07154.8.99, вид на територията – нива в землището на с. Б., община Т.. Решението е окончателно.