Производството е по реда на чл. 208-228 и чл. 229 и следв. вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по 1) касационна жалба на М.Й срещу Решение № 66/13.03.2018 г. на Административен съд – Кърджали по адм. дело № 338/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № 1330/27.10.2017 г. на кмета на община К., нареждаща премахването като незаконен на строеж „Отваряне на вход /врата/ на северозападната фасада на новоизградения балкон на ап. [номер], бл. [номер] на [улица], [населено място]“ и 2) касационна жалба, имаща характера на частна жалба, на Т.П против решението в частта му, с която нейната жалба срещу заповедта е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част.

Ответникът – кмета на община К., не взема участие в касационното производство и не изразява становище по жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорванията.

I. Касационната жалба на М.Й е допустима, но неоснователна.

1. Съответен на материалния закон е изводът на административния съд за принадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите (вж. легалното определение по § 5, т. 38 ДРЗУТ).

а. Резултатът от строително-монтажните работи по отварянето на вход на фасадата на балкон/тераса може да се определи като преустройство на съществуващ строеж. То е извън обхвата на издаденото от главния архитект на общината Разрешение за строеж № 156/28.10.1997 г. за префасадиране на югозападна фасада на жилищния блок – в този смисъл е и заключението на приетата от административния съд съдебно-техническа експертиза.

б. Затова за строителната дейност по отношение на тази част от основния обект и доколкото тя не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и чл. 225 ППЗТСУ отм. , за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание е бил необходим изричен разрешителен акт - чл. 148, ал. 1...