Образувано е по касационна жалба на Н. С „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, чрез юрк.. Ф, против решение № 370/05.06.2018г., постановено по адм. дело № 253/2018г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена Заповед № 18-0938-000361/09.02.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Н. С „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Х.Т, чрез адв.. И, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 18-0938-000361/09.02.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Н. С „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на Х.Т е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.Аистративният орган е посочил, че основание за това е отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №43758/30.04.2004 год.-10к. т.; НП №50652/19.05.2004 год.-6 к. т.; НП №113910/30.09.2004 год.-6 к. т.; НП №636/18.04.2005 год.-2 к. т.; НП №22646/12.03.2005 год.-10к. т.; НП №125223/5.10.2006 год.-2 к. т.; НП №66573/27.05.2008 год.-8 к. т.; НП №3919/11.08.2008 год.-3 к. т.; НП №157682/27.11.2008 год.-8 к. т.; НП №2076/17.07.2009 год.-3 к. т.; НП №66479/4.07.2011 год.-6 к. т.; НП №27803/6.06.2012 год.-6 к. т.; НП №51862/16.10.2012 год.-6 к. т., с които е изгубил всички контролни точки и е останал с 0 к. т. Административният орган е приел, че съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но е материално незаконосъобразна. Стигнал е до извод, че представените като доказателства наказателни постановления: №51862/16.10.2012 год., №27803/6.06.2012 год., №3919/11.08.2008 год. и №2076/17.07.2009 год., с които на водача са отнети общо 18 к. т., са надлежно връчени, влезли са в сила и са станали годно основание за прилагане на ПАМ. Приел е, че с наказателни постановления №66479/4.07.2011 год., №666573/27.05.2008 год. и №157682/27.11.2008 год. са отнети общо 22 к. т. на Трифонов, но тези НП не могат обективно да послужат като основание за прилагане на ПАМ, защото няма данни нито за датите на тяхното връчване, нито за датите на влизането им в сила. Съдът е установил, че наказателно постановление №125223/5.10.2006 год. не е приложено по делото. Според съда относно наказателни постановления : №43758/30.04.2004 год., №50652/19.05.2004 год., №113910/30.09.2004 год., №636/18.04.2005 год., №22646/12.03.2005 год., по делото е приложено писмо рег.№УРИ 4332р-11842/3.04.2018 год., от което се установява, че всички НП от 2004 год. и 2005 год. са бракувани и унищожени по установения ред. Стигнал е до извод, че по делото няма никакви доказателства, че тези цитирани в оспорената заповед НП са издадени и че с тях за нарушения на ЗДвП на жалбоподателя са отнети контролни точки. Административният съд е приел, че е доказано отнемането на водача само на 18 к. т. с влезли в сила наказателни постановления, а не на всичките 39 к. т. С оглед на горното първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед.

Обжалваното решение е правилно. Не са налице наведените с касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касационният съд оставя в сила решението като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Допълва същите мотиви с обстоятелството, че административният орган не доказва чрез надлежно представяне като доказателства по делото факта на издаване на описаните в заповедта НП. След като Трифонов оспорва фактическите констатации по обжалваната заповед, в тежест на административния орган е да докаже фактите по спора. Релевантните в случая факти са следните: срещу Трифонов са издадени НП, които са влезли в сила, последица от тези НП са отнетите контролни точки на водача, като сборът на отнетите контролни точки по НП обосновава извод за изчерпване на нормативно определените такива за водача. По делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на постановленията, така и фактът на надлежното им връчване. Твърдението на жалбоподателя, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателните преписки е изтекъл и поради това не може да представи като доказателства по делото наказателните постановления, не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване.

При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да остави в сила обжалваното решение като правилно постановено.

Разноски: С оглед изхода на спора на Х.Т като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение по делото.

Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370/05.06.2018г., постановено по адм. дело № 253/2018г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на Х.Т сумата от 800 лв. (осемстотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.