Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на И.Ш срещу Решение № 15/12.06.2017г. постановено по административно дело № 385/2016г. по описа на Административен съд /АС/ - Русе.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И.Ш срещу Решение № 409 от 20.10.2016 г., постановено по преписка № 451/2014 г. на петчленен разширен заседателен състав от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частите, с които 1. е признато за установено, че И.Ш е извършил „тормоз“ на работното място по признак „лично положение“, както и „сексуален тормоз“ по отношение на С.С, представляващо дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) /ЗЗДискр./ и 2. му е наложена „глоба“ в размер на 500 лв. за извършеното нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. С решението съдът е осъдил Шаханов да заплати на Ст. Стоева сумата от 300 лв. деловодни разноски.
Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалното и процесуално законодателство. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че в производството пред КЗД не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка излага подробни съображения, относно това кой носи доказателствената тежест за доказване на осъществения сексуален тормоз. Твърди, че Стоева не е представила доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че е жертва на дискриминация, за да се прехвърли доказателствената тежест върху ответника в производството. Счита, че категорично е опровергал наличието на какъвто и да е упражнен от него сексуален тормоз. Сочи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства са противоречиви и не кореспондират с отразените по преписката констатации, като и на фактите по делото. Моли съдът да уважи жалбата и...