Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А.Т, подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение № 2296 от 20.12.2017 г. по адм. д. № 2120/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 17-819-2197/05.07.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. В., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Счита, че неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се отнася само за водачи, които не са притежавали свидетелство за правоуправление. От представената справка за водач/ нарушител се установява, че свидетелството за управление на МПС е отнето със заповед № 14-1228-000709/14.10.2014 г. на основание чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП за срок от 6 месеца, от която дата са минали повече от две години до датата на издаване на заповедта за налагане на процесната мярка. Липсват данни да е лишена от право да управлява МПС. Не може да се приравнява неносенето на свидетелство за правоуправление с липсата на правоспособност. Жалбоподателката притежава свидетелство за правоуправление, със срок на валидност до 11.04.2023 г. Неправилно съдът приел, че в тежест на жалбоподателката е да установи, че свидетелството за правоуправление й е било върнато. Претендира разноски за касационното производство. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 05.01.2018 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решеието на 02.01.2018 г. Разгледана по същество е основателна.

За...