Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Астра-СС“ ООД, град София, подадена от управителя А.Г, срещу решение № 4186 от 19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 11390/2017 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо /Акт/ № 02-2600/4206#1 от 09.08.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведените доводи касаторът прави твърдения, че съдът неправилно е приел, че е доказано по несъмнен начин, че припокриването между референтните парцели и заявените през 2016 година е по-малко от 90% според изискванията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана по-долу Наредбата или Наредба № 4/. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по касация - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните...