Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. П. ЧЛЕНОВЕ:К. К. Т. Д. при секретар М. А. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяТ. П. по адм. дело № 8278/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Холсим кариерни материали Рудината“ АД, подадена чрез главен юрисконсулт А. Т., срещу решение №3185 от 17.05.2021г., постановено по адм. дело №1398/2021г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Заповед №Е-РД-16-728/18.12.2020г. на министъра на енергетиката, с която е прекратена процедурата по подадено от жалбоподателя заявление за предоставяне на концесия по право за добив на подземни богатства от находище „Челопечене“, участъци „Северен“ и „Източен“. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - отменително основание на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен акта на министъра на енергетиката.

О. М. на енергетиката, чрез упълномощения си процесуален представител Ц. М., с отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставянето й без уважение и за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и по отношение на него не е налице релевираното касационно основание за отмяна по чл.209, т.3, предл.1 от АПК. Поради това предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София – град е било образувано по жалба на „Холсим кариерни материали Рудината“ АД срещу Заповед №Е-РД-16-728/18.12.2020г. на министъра на енергетиката, с която е прекратена процедурата по подадено от жалбоподателя заявление за предоставяне на концесия по право за добив на подземни богатства от находище „Челопечене“, участъци „Северен“ и „Източен“.

С обжалваното решение №3185 от 17.05.2021г. по адм. дело №1398/2021г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на „Холсим кариерни материали Рудината” срещу Заповед №Е-РД-16-728/18.12.2020г. на министъра на енергетиката. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че съгласно §5а от ДР на Закона за приватизацията на държавните и общинските предприятия (ЗПДОбП,отм. ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г), в случаите, когато се приватизира предприятие, което ползва обекти, подлежащи на концесиониране, органът по приватизацията внася предложение до Министерски съвет за вземане на решение за предоставяне на концесия по реда на чл.7 от Закона за концесиите (ЗК,ДВ бр.92/1995г., отм.) Приел за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят попада в приложното поле на §5а от ДР на ЗПДОбП (отм.) - това косвено се потвърждава и от уведомителното писмо с изх.№91-00-50 от 28.07.2003г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото няма данни служебно откритата процедура по предоставяне на концесия да е довършена. Посочено е, че след отмяната на ЗПДОбП правата на предприятията по §5а се уреждат в разпоредбата на §17а, ал.1 от ПЗР на ЗПСК. Когато предприятието е приватизирано, без да е взето решение от Министерския съвет за предоставяне на концесия без търг или конкурс, съответният министър прави предложение за това по реда на чл. 36, ал. 2 в срок до 30 юни 2003 г. В случай, че такова предложение не бъде направено, дружеството има право да заяви желанието си за получаване на концесия без търг или конкурс пред Министерския съвет в срок до 30 септември 2003 г. Съдът е приел, че точно в тази последна хипотеза е подадено заявлението от жалбоподателя, по което е постановен оспореният акт. Подаването на заявлението в законоустановения срок е от значение за производството по §4, ал.1 и ал.4 от ПЗР на Закона за концесиите (Обн. ДВ. бр.36 от 2 май 2006г., отм. ДВ. бр.96 от 1 декември 2017г.). Съдът е посочил, че съгласно цитираната разпоредба, когато приватизираното дружество е подало заявление за предоставяне на концесия без търг или конкурс в срок до 30.09.2003г., но процедурата не е приключила, съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия в срок до 31 март 2007 г. Съдът е посочил, че със ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр.56/2015г.) се правят съществени изменения в закона, като една от целите на закона е да се приключат всички висящи процедури в 2-годишен срок от влизането му в сила - §86 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (обн. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.)

С измененията на закона от 2015 г. се въвежда задължително материалноправно условие за довършване на процедурата – потвърждаване от заявителя на интереса от концесията. Съгласно § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56/2015г.) в тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено кандидатите за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, по чието заявление няма влязъл в сила акт на компетентен орган, за потвърждаване на интерес от предоставяне на разрешението или концесията. В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1 кандидатите за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив потвърждават интереса си от предоставяне на разрешението или концесията – ал.2. Съгласно ал.3 на същия текст, непотвърждаването на интерес в срока по ал. 2 е основание за прекратяване на процедурата. Съдът е приел за безспорно, че жалбоподателят не е потвърдил интереса си от концесията в установения срок и още към 21.01.2016г. е било налице основание за прекратяване на процедурата.

С последното изменение на ЗПБ, направено със ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр.79/2020г.) се предвижда нов ред за предоставяне на концесии, но той е неприложим за започналите процедури, които съгласно преходната разпоредба на §88 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ се довършват по досегашния ред. Облекченият процедурен ред по §4 от ПЗР на ЗК (отм.), на който се позовава жалбоподателят, е възобновен с разпоредбата на §84 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр.79 от 2020г.) и разписва задължения на административния орган за уведомяване за предоставяне на концесионни анализи и други доказателства. Разпоредбата на §84 предвижда да е подадено заявление от правоимащото предприятие в срока по §4 от ЗК (отм.), като установява нов срок за внасяне на предложение от министъра на енергетиката до Министерски съвет, но не отменя изискването за потвърждаване на интереса, нито новира срока за това. Ето защо съдът е счел, че тълкуван систематично с разпоредбата на §29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56/2015г.), хипотезисът на нормата на §84 следва да се ограничи до тези заявления по §4 от ЗК (отм.), по които интересът от предоставяне на концесията е потвърден, но няма направено предложение от съответния министър. Процесният случай според съда, не попада в тази хипотеза, следователно заявлението за концесия трябва да се разгледа по общия досегашен ред, както е сторил това административният орган. Обжалваното решение е правилно.

С последното изменение на Закона за подземните богатства /ЗПБ/ /ДВ бр. 75 от 2020 г./ се предвижда нов ред за предоставяне на концесии по право, по силата на приватизационни сделки /§ 84 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ/, който обаче е неприложим за започналите до влизането му в сила процедури, тъй като с §88 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ /ДВ бр. 75 от 2020 г./ е изрично предвидено, че същите се довършват по досегашния ред, както правилно е прието и от АССГ.

Също така правилно е прието от първоинстанционния съд, че облекченият процедурен ред по §4 от ПЗР на Закона за концесиите (отм.), на който се позовава жалбоподателят, и възобновен с разпоредбата на §84 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр.79 от 2020 г.) следва да се ограничи до тези заявления по §4 от ЗК (отм.), по които интересът от предоставяне на концесията е потвърден, но няма направено предложение от съответния министър. Процесният случай не попада в тази хипотеза, следователно заявлението за концесия трябва да се разгледа по общия досегашен ред, както е сторил това административният орган. Това е така, тъй като безспорно е установено, че в процесния случай, през 2003г. касаторът е заявил предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Челопечене, участъци „Северен и „Източен, по право, по силата на приватизационна сделка, пред компетентния тогава орган - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Безспорно е и обстоятелството, че в процесния случай концедентът - Министерския съвет на Р. Б. не е предоставил концесия за добив на подземни богатства от посоченото находище на заявителя.

Видно от данните по делото е, че на основание § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), с писмо с изх. № Е-2б-Х-169/14.10.2015г. на министъра на енергетиката, касаторът е уведомен в нормативно установения срок за потвърждаване на интерес от предоставяне на концесията за добив на подземни богатства. Писмото е изпратено с обратна разписка, видно от която датата на получаването му е 19.10.2015г.

На следващо място, касаторът не оспорва и обстоятелството, че в предвидения с § 29, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015г.) тримесечен срок от получаване на уведомлението, не е депозирал в Министерството на енергетиката своя отговор, респ. не е потвърдил интерес от предоставяне на концесията за добив на подземни богатства от посоченото находище. Съгласно § 29, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015г.) непотвърждаването на интерес в срока по ал. 2 от същата разпоредба е основание за прекратяване на съответната процедура.

Предвид липсата на потвърден по реда на § 29, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015г.) интерес от предоставяне на концесията за добив на подземни богатства от находище „Челопечене, участъци „Северен и „Източен, област София, министърът на енергетиката е издал процесния административен акт, а Административен съд София-град правилно е приел, че той е постановен в съответствие с целта на закона и за да гарантира прозрачност, публичност и конкуренция на производствата по предоставяне на концесия.

По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци и поради това следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3185 от 17.05.2021г., постановено по адм. дело №1398/2021г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Петков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Красимир Кънчев

/п/ Таня Дамянова